„Пътят на Силка“ от Хедър Морис 

1946 г. Любимата игра на седемгодишния Америго е да брои и оценява обувките на минувачите по улиците на Неапол. Най-много точки му носят здравите обувки, но те са рядкост, а за нови и дума не може да става. Америго не познава баща си и двамата с майка му едва оцеляват в съсипания от войната град.

Спасението идва от Северна Италия, а с него и драмата на откъснатите от родителите си деца. Седемдесет хиляди бедни хлапета от Юга са изпратени временно в приемни семейства. Как обаче се справя Америго, когато внезапно попада в съвсем различен свят?

1994 г. Америго вече е прочут цигулар. Сега, когато за пръв път след десетилетия се завръща в родния си дом, той вижда миналото си с други очи. Може би не е късно да сглоби парчетата от своя разполовен свят. И да изкупи вината си.

Разтърсващ и затрогващ роман по действителни събития, носещ драматичния заряд на „Ловецът на хвърчила”.

Голямо чакане беше за тази книга… Още миналата година, когато прочетох „Татуировчикът на Аушвиц“ разбрах, че има отделна книга само за Силка и нямах търпение да я прочета и за щастие, тя е вече тук и я „погълнах“ наведнъж.

Има много негативни отзиви за романа „Татуировчикът на Аушвиц“, както и за „Пътят на Силка“… Много читатели са на мнението, че и двете книги са със сладкникави сюжети и не представят жестокостта на Аушвиц в пълната ѝ форма. Но какво сладникаво има в изнасилването на едно шеснадесет годишно момиче? Какво сладникаво има в това, че е била съдена заради жестокостите, на които са я подлагали?

Силка попада в Аушвиц заедно със сестра си още на шеснадесет години и за жалост, красотата ѝ веднага привлича есовците, които я насилват сексуално цели три години и Силка трябва да избира всеки ден дали да се остави на насилието и жестокостите или да замине със следващия влак към газовите камери…

След като Аушвиц е освободен от руснаците, Силка отново се превръща в жертва, точно, когато си мисли, че има надежда за свобода след ада, през който е минала. Тя е обвинена за интимните си отношения с нацистите и я осъждат по бързата процедура на петнадесет години затвор в един от най-тежките работнически лагери в Сибир. И така Силка тръгва с друг влак, към различен ад….

Обстановката в Воркутлаг е много различна от тази в Аушвиц и в същото време до болка позната на Силка. Затворниците живеят в малко по-добри условия – имат легла, печки и малко по-големи дажби, но пък работата им в мините е тежка и жестока.

Съдбата среща Силка със същата участ като тази в Аушвиц. Още със самото влизане в лагера, мъжете моментално забелязват Силка и дори един от тях си я запазва и Силка отново става собственост на поредния мъж, който се интересува само от тялото ѝ, като че ли е парче месо…

Единствената утеха, която крепи Силка са нейните съкилийнички, които ѝ стават като семейство. Заедно те се научават да споделят не само материалните неща, но и чувствата си, спомените, скърбите, както и щастливите моменти. Най-голямото щастие за Силка е работата ѝ в болницата. Там една от доктроките я взима под крилото си и така Силка започва да намира смисъл в живота. Сутрин се събужда с цел и търпи ужасиите, които ѝ причиняват мъжете само защото има за какво да се бори. Твърдо е решена да помгне на възможно най-много хора, докато е в лагера, защото миналото ѝ в Аушвиц я яде отвътре.

За мен Силка е един от най-силните литературни персонажи, които са основани на реални личности. Силка оцелява след три години в Аушвиц, а след това още десет години в Сибир, където е съдена за това, че е искала да живее и е правела онова, което се е налагало. Книгата ми въздейства много силно и определено ми хареса повече от „Татуировчикът на Аушвиц“, защото разказва историята на едно малко момиче, което се превръща в силна и борбена жена, която пък намира надеждата, дори когато другите не я виждат.