„Откакто те няма“ от Морган Матсън

Готови ли сте за най-вълнуващото си лято досега?

Слоун винаги е била онази, която с лекота измъква Емили от черупката ѝ и изпълва ежедневието ѝ с приключения. Двете са абсолютни противоположности и именно това прави приятелството им вълнуващо. Но точно преди да изживеят най-епичното лято, нещата рухват, защото Слоун просто изчезва. А единственото, което оставя след себе си, е един списък.

Този списък съдържа тринайсет задачи, които Емили трябва да изпълни. Те обаче не са обикновени и определено не включват неща, които тя би направила по принцип. Но пък ако именно те са ключът към това Слоун да се върне?

Набери ябълки през нощта.

Добре, това не е толкова трудно.

Танцувай до зори.

Защо не?

Целуни непознат?

Хм…

Емили ще изкара едно наистина непредвидено лято, и то в компанията на Франк Портър (още по-непредвидено), с чиято помощ ще опита да изпълни задачите от списъка на Слоун. А след това – кой знае какво я очаква в края на списъка.

Плувай гола.

Моля?!

„Откакто те няма“ определено надхвърли първоначалните ми очаквания. Наистина се оказа една по-различна и интересна лятна книга. Книга, която разкрива приятелството до самите му корени. Романът ни запознава с това колко важна е връзката между приятелите и колко необходима е за всеки един човек, защото точно тези връзки ни крепят в най-трудните моменти. „Откакто те няма“ разказва историята на скромното и срамежливо момиче Емили, което постепенно се превръща в една уверена млада дама с помощта на приятели те си.

В една добре уредена вселена тази книга щеше да е прочетена от всеки… Наистина прекрасно четиво! Това е една от малкото книги, които ме накараха наистина да почувствам всяка емоция с героите. Много се радвам, че я избрах и я прочетох, защото тази книга пренася читателя в един по-различен свят и го кара да преживее едно прекрасно и чудно пътешествие.

Едно от нещата, които много ме впечатлиха беше стилът на писане. Романът е толкова добре написан, че след няколко страници буквално вече имаш чувството, че героите същестувават наистина и дори, че си с тях някъде там, изпълнявайки задачите от списъка…

Главните герои бяха описани много земно и достоверно. Герои, които ти влизат под кожата и дори започваш да си мечтаеш да имаш такива честни, добри и леко луди приятели. Емили ми хареса най-много, защото израства много като личност, благодарение на помощта на останалите тя почва да вярва в себе си и в способностите си като човек и загърбва всичките си комплекси и притеснения. И точно това ми хареса най-много в тази книга, именно смисълът, който носи – с правилните хора зад гърба си, всеки може да постигне всичко, защото е достатъчно дори един човек да повярва наистина в теб.

„Откакто те няма“ беше перфектната книга за завършек на това лято. Ако все още не сте я чели, наистина се надявам това ревю да Ви помогне с решението. Не го мислите много, книгата наистина си заслужава.