„Мостът на Клей“ от Маркъс Зюсак

Матю Дънбар, най-големият от петима братя, тръгва да открие всички тези неща. Едва тогава той ще може да сглоби удивителната история на своето семейство, разтърсено от трагедия и една отдавна погребана тайна.Той ще разкаже за една майка, която прекосява континенти, пътувайки към новия си дом; за един баща, който търси любовта в клавишите на старо пиано, и за един брат на име Клей, който ще се впусне в най-трудното пътуване от всички тях, за да промени живота им завинаги… А най-накрая и за едно муле, наречено Ахил, което ще стори чудо и ще спои отломките на опустошеното семейство.Това е една история, разказана отвътре навън и отзад напред, епично и омагьосващо приключение в търсене на изкуплението и величието. „Мостът на Клей” ще ви отведе на много места и ще зададе два вечни въпроса: къде отивате и кой ще бъдете, когато стигнете там?

Ако трябва да определя тази книга с една дума, то ще е странна. Нека Ви кажа, че това не е лесна книга за четене и на места се иска голяма воля от читателя, за да продължи четенето на историята. История за едно голямо семейство, която е описана доста подробно. Авторът ни запознава с нея чрез разказа на най-големия брат Матю, който разгръща ту миналото, ту настоящето.Колкото и да е трудна за четене тази книга, не можах да спра да я чета, защото е толкова необикновена и историята не те оставя, докато не прочетеш всичко. С развиването на сюжета заобичах всеки един от героите, от братята Дънбар, та чак до мулето Ахил. На моменти книгата е доста увлекателна и страниците се нижат една след друга. За съжаление, към средата на книгата, темпото на историята става малко досадно и мудно, но не се отказвайте, защото книгата си заслужава. Просто трябва да я прочетете до края.

„Мостът на Клей“ е доста чудата книга и докато не стигнете до края ѝ много от нещата няма да ги разберете защо са там и дори може да Ви се струват излишни. Но всеки един детайл, всяка случка води до нещо повече, до нещо по-голямо. Книгата е изпълнена с много хумор, тъй като все пак се разказва за пет подрастващи момчета, но има и много тъжни и трогателни случки.

Другото нещо, което искам да вмъкна е писането и стила на Маркъс Зюсак. Не очаквайте „Мостът на Клей“ да прилича на „Крадецът на книги“, защото Зюсак е писател, който създава уникални сами по себе си творби и всяка една е коренно различна от предишната.Ако трябва да съм честна, още не мога да реша какво е точно мнението ми за книгата, защото е една смесица от чувства и емоции. Това е история за загуба и трагедия, както и за надежда и любов. Също така и за несигурностите загнездили се в петте момчета, както и в техния баща. История за едно момче, на име Клей, което помага на баща си с построяването на един много важен мост. Но дали материалният мост, изграден от бетон и тухли е важен или този, който Клей изгражда между семейството си?

Историята е толкова завладяваща, много тъжна и все пак Маркъс Зюсак е успял да представи историята не от онзи най-тъжен ъгъл. Много фактори в тази книга не я правят депресираща и тъжна, защото както всички знаем няма нищо хубаво и красиво по времето на Втората световна война… Но авторът е успял да вкара щипки щастие тук и там. Жив хумор танцува през страниците, а пък великолепието на описанията, както и на героите не може да не Ви накара да се усмихнете заедно с тях. Също така е чудесно да прочетеш такава балансирана история, в която обикновените германци – дори и тези, които са руси и синеоки – са толкова застрашени да загубят живота си, колкото и самите евреи.Както казах, за мен това е една класика. Роман, който е толкова красиво написан, че прилича на произведение на изкуството, истински шедьовър. Тези от Вас, които не сте го чели, прочетете го! Повярвайте ми, със сигурност ще останете доволни.