„Котката и градът" от Ник Брадли

Токио.

Самотна котка калико обикаля алеите на мегаполиса и става свидетел, довереник и тиранин на човеците, докато те преживяват страданията на собствените си животи. Хората, за разлика от нея, са обречени на града и пътуват из него по строго определени пътеки – като по влакови релси. Бакенеко съпътства бездомника, детектива, преводача, шофьора, пощальона… А когато най-малко го очакват, преплита съдбите им болезнено – и безкомпромисно.

„Котката и градът“ е реверанс към японската култура и литература. Авторът успява умело да обхване спецификите и странностите им, като описва космополитния живот в един пленителен и интригуващ сюжет и поставя важни общочовешки въпроси.

Дебютният роман на Ник Брадли е неповторима амалгама от магически реализъм, научна фантастика, трилър, криминале и романс, сравним с Дейвид Мичъл и Мураками.

Впуснах се много смело в пътешествието до Япония, което ни предоставя романът „Котката и градът“. Много от вас знаят, че обожавам животни и аз самата имам котки и още със заглавието и корицата тази книга ме спечели. Желанието ми да я прочета се засили още повече, когато видях, че навсякъде има добър рейтинг и хубави отзиви.

Започнах я с голямо въодушевление, много ми хареса в началото с историта за мистериозното момиче, което иска татуировка на Токио, с всичките му особености, криволичещи улички и т.н.

Колкото повече напредвах с четенето на „Котката и градът“, толкова повече ми се променяше първоначалното мнение.

Романът разказва много истории, всяка една глава е за различен герой, който се бори с някакъв проблем в живота си. Естествено животът на тези герои се преплита с останалите в даден момент и читателят трябва да следи и помни нишките от всяка една глава, защото иначе няма да схване смисъла.

Идеята на книгата ми хареса много, но не и как е написана. На моменти беше доста хаотична и безинтересна. Някои от историите бяха наистина впечатляващи и интересни, като тази с малкото момче и котката, която опитва да спаси. Но имаше и такива, които определено не ми харесаха, защото се описваше за насилие и неприязън към животните. И да, знам, че това е част от днешния живот, но за мен това е прекалено и такава литература не ми харесва. Още след първата такава история разбрах, че книгата няма да ми хареса, но реших да я дочета, за да видя дали нещата натам няма да са по-добри.

За жалост, не бяха. Може би на някои хора ще им допадне „Котката и градът“, но на мен комбинацията от хаотчино писане и жестокост към животните определено ме отказа и ми дойде в повече. Идеята, че в даден момент пътищата на хората се пресичат и всеки един от нас влияе на някой друг ми хареса. Смисълът е, че трябва да мислим за действията си и да бъдем по-добри.