„Хари Потър и Философският камък" от Дж. К. Роулинг

В тиха вечер пред вратата на една от къщите на тиха уличка е оставено момченце с мълниевиден белег на челото…Едно удивително приключение е на път да започне…Хари Потър не знае нищо за „Хогуортс“ до момента, в който множество мистериозни писма започват да се изсипват в дома на семейство Дърсли на улица „Привит Драйв“.Адресирани до него, надписани със зелено мастило върху жълтеникав пергамент и запечатани с лилав печат, те бързо будят подозрението на противните леля и чичо на момчето и са конфискувани от тях. Няколко дни по-късно, навръх единадесетия рожден ден на Хари, великан с очи, блестящи като черни бръмбари, на име Рубиъс Хагрид пристига с невероятни новини – Хари Потър е магьосник, записан в Училището за магия и вълшебство „Хогуортс“!Предстоят му учебни занимания с магии и отвари, часове по вълшебство и трансфигурация, летене с метла и куидич..

Почти двадесет и четири години след издаването на книгата дойде и моят ред да я прочета. Много съжалявам, че не съм го сторила по-рано, но пък и съм благодарна, че е точно сега, в тези подтискащи дни. Магията на „Хари Потър“ беше точно това, от което се нуждаех, за да се откъсна от реалността, както и да придобия отново читателски „глад“ за още много книги.Не мисля да ви разказвам за сюжета на романа, защото искрено вярвам, че няма човек, който да не е чул за великата творба „Хари Потър“.

Ще спомена обаче, че четейки романа сякаш се върнах в детството си. Книгата изкара на повърхността детската наивност, желание и въодушевление, с които за първи път гледах филма. Странно как една книга се явява като портал към миналото, към старите чувства и трепети от детството.Разбира се, като всеки книгоман мисля, че книгата е в пъти по-добра от филма. Научих много нови детайли, които във филма не са включени и това направи пътешествието в магическия свят още по-вълнуващо.

Няма как да не спомена и прекрасната работа на английското издателство „Bloomsbury“, което е свършило брилянтна работа по книгата. Всички части са издадени в четири варианта, съответно според домовете в Хогуортс – Грифиндор, Слидерин, Хъфълпаф и Рейвънклоу. Много се радвам, че получих точно тази на Слидерин, защото това е любимият ми дом. В книгата има допълнителна информация за дадения дом, произхода му, основателя, както и други подробности. Колкото до оформлението, то е просто блестящо. Погрижили са се и за най-малкия детайл – от шрифтовете и изображенията до изненадващия тест в края на книгата.

Ако и вие като мен не сте чели „Хари Потър“ все още, един съвет от мен – отидете и си го вземете. Това е роман, който носи вълшебство, но то няма нищо общо с магията и заклинанията в книгата, а вълшебство, което обхваща читателите с историята и чувствата, които тя носи. Детска книга, която всъщност е подходяща за всякаква възраст и стопля дори и най-суровите сърца… Нямам търпение за втората част, въпросът сега е – от кой дом да бъде втората част? 😊😄