"Без Мерит" от Колийн Хувър

Бестселър на „Ню Йорк Таймс“

Не всяка грешка заслужава наказание.Понякога единственото, което заслужава, е прошка.

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.

И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала…

„Без Мерит“ е трогателен и въздействащ роман, който изследва пластовете от лъжи, които обвързват едно семейство, и силата на любовта и истината.

Първо искам да кажа, че съм голям фен на Колийн Хувър и вече прочетох повечето ѝ романи. Някои от тях ми станаха най-любимите книги. Обичам как пише — лесно се чете, но във всяка история има и нещо повече от любов и страст — винаги се появява трагичен подтекст, който кара да се замислиш.

Първо искам да кажа, че съм голям фен на Колийн Хувър и вече прочетох повечето ѝ романи. Някои от тях ми станаха най-любимите книги. Обичам как пише — лесно се чете, но във всяка история има и нещо повече от любов и страст — винаги се появява трагичен подтекст, който кара да се замислиш.

Първо искам да кажа, че съм голям фен на Колийн Хувър и вече прочетох повечето ѝ романи. Някои от тях ми станаха най-любимите книги. Обичам как пише — лесно се чете, но във всяка история има и нещо повече от любов и страст — винаги се появява трагичен подтекст, който кара да се замислиш.

Книгата ме накара както да се смея, така и да плача заедно с героите. Това е най-важното за мен — да предизвика чувства. „Без Мерит“ е точно такава книга — искрена, емоционална и дълбоко човешка. Препоръчвам я с цялото си сърце.