"Победителите" от Фредрик Бакман

Грандиозният завършек на трилогията,започната с „Бьорнстад“ и „Ние срещу всички“!Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв.Всичко започва с буря и приключва с огън. Някой, който дълго време е бил далеч, се прибира. Някого го погребват. Някой се влюбва, някой мечтае за НХЛ, някой мечтае за отмъщение. Някой спи гръб до гръб с най-добрата си приятелка, някой се опитва да закърпи брака си и някой – да спаси децата си. Някой мрази, някой се бие, някой грабва огнестрелно оръжие и се отправя към хокейна зала.Не всичко, за което сме се борили, ще оцелее. Не всички, които обичаме, ще остареят.Така че какво е едно семейство? Един хокеен клуб? Една общност? Те са сборът от всички наши избори. И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?Всичко. Просто всичко.

СПОЙЛЕРИ! Ако не сте чели първите две части, препоръчвам първо да посетите долните линкове:„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман„Ние срещу всички“ от Фредрик Бакман

Бих дала 1000 от 5 звезди за тази книга! Прекрасен финал, Бакман се е справил отлично и с тази част. Още от първата страница ми спря дъха…От отдавна чаках с голямо нетърпение да излезе следващата част от трилогията „Бьорнстад“, но ето че, когато „Победителите“ се появи естествено я поръчах моментално, но отлагах започването ѝ възможно най-дълго, защото не исках да се сбогувам с любимите си герои…Действието в тази част започва с обещание от автора, такова, което не само спира дъха на читателя, но и разбива сърцето му още от първата страница.Отново се намираме в Бьорнстад, но след години, когато вече всичко е някак съвсем различно и в същото време съвсем еднакво. Мая учи музика далеч от дома, Бени обикаля света и се опитва да удави мъката си в алкохол и безсмислени връзки, за Амат почти нищо не се знае, освен слуховете, които витаят из града, а Ана е все така луда и волна…Една буря и едно погребение събират отново всички в Бьорнстад, където всичко сякаш е различно. Носят се всякакви слухове, от това, че общината иска да затвори и двата хокейни клуба, до това, че иска да обедини Бьорнстад и Хед в един отбор.

След смъртта на Видар, отношенията между двата града са сякаш малко по-добре, по-спокойни… но бурята променя всичко това. Нещата започват да ескалират все повече, докато не умира още някой…Обожавам тази трилогия, защото въпреки омразата и различията между двата града, все пак има едно нещо, което ги свързва и това е любовта към хокея. И тази любов проличава най-много в „Победителите“, когато Бьорнстади Хед се обединяват в името на бъдещето, в името на играта, която обичат толкова много…За жалост омразата и болката, която са насъбрали някои от гражданите и на двата града през последните години, не може да се превъзмогне и точно тази болка изкарва наяве накрая най-лошото от един човек…Не искам да ви разказвам повече за сюжета, но искам само да ви споделя, че тази трилогия винаги ще остане в книжното ми сърце… Уникална история, уникални герои, с които не само те запознава Бакман, но постепенно започваш да съпреживяваш всичките събития, любовта, болката, страстта, съревнованието.Препоръчвам горещо да я прочетете, защото това е трилогия, която наистина си заслужава да се преживее. Пригответе се да се смеете, както и да плачете наравно.