"Победителите" от Фредрик Бакман

Грандиозният завършек на трилогията,

започната с „Бьорнстад“ и „Ние срещу всички“!

Една книга не стига за тази малка история за големите въпроси. Какво е едно семейство? Какво е един хокеен клуб? Какво е една общност? И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?

Минали са две години, откакто се случи онова, за което никой не иска да мисли. Всички се опитваме да продължим напред, но в този край на гората има нещо, което така и не ни позволява да го направим. Ние сме град с мъка в сърцето и насилие във въздуха, обичаме приказки с щастлив край, но дълбоко в себе си от самото начало знаехме, че този няма да е такъв.

Всичко започва с буря и приключва с огън. Някой, който дълго време е бил далеч, се прибира. Някого го погребват. Някой се влюбва, някой мечтае за НХЛ, някой мечтае за отмъщение. Някой спи гръб до гръб с най-добрата си приятелка, някой се опитва да закърпи брака си и някой – да спаси децата си. Някой мрази, някой се бие, някой грабва огнестрелно оръжие и се отправя към хокейна зала.

Не всичко, за което сме се борили, ще оцелее. Не всички, които обичаме, ще остареят.

Така че какво е едно семейство? Един хокеен клуб? Една общност? Те са сборът от всички наши избори. И какво сме готови да жертваме, за да ги защитим?

Всичко. Просто всичко.

СПОЙЛЕРИ! Ако не сте чели първите две части, препоръчвам първо да посетите долните линкове:

„Бьорнстад“ от Фредрик Бакман

„Ние срещу всички“ от Фредрик Бакман

Бих дала 1000 от 5 звезди за тази книга! Прекрасен финал, Бакман се е справил отлично и с тази част. Още от първата страница ми спря дъха…

От отдавна чаках с голямо нетърпение да излезе следващата част от трилогията „Бьорнстад“, но ето че, когато „Победителите“ се появи естествено я поръчах моментално, но отлагах започването ѝ възможно най-дълго, защото не исках да се сбогувам с любимите си герои…

Действието в тази част започва с обещание от автора, такова, което не само спира дъха на читателя, но и разбива сърцето му още от първата страница.

Отново се намираме в Бьорнстад, но след години, когато вече всичко е някак съвсем различно и в същото време съвсем еднакво. Мая учи музика далеч от дома, Бени обикаля света и се опитва да удави мъката си в алкохол и безсмислени връзки, за Амат почти нищо не се знае, освен слуховете, които витаят из града, а Ана е все така луда и волна…

Една буря и едно погребение събират отново всички в Бьорнстад, където всичко сякаш е различно. Носят се всякакви слухове, от това, че общината иска да затвори и двата хокейни клуба, до това, че иска да обедини Бьорнстад и Хед в един отбор.

След смъртта на Видар, отношенията между двата града са сякаш малко по-добре, по-спокойни… но бурята променя всичко това. Нещата започват да ескалират все повече, докато не умира още някой…

Обожавам тази трилогия, защото въпреки омразата и различията между двата града, все пак има едно нещо, което ги свързва и това е любовта към хокея. И тази любов проличава най-много в „Победителите“, когато Бьорнстади Хед се обединяват в името на бъдещето, в името на играта, която обичат толкова много…

За жалост омразата и болката, която са насъбрали някои от гражданите и на двата града през последните години, не може да се превъзмогне и точно тази болка изкарва наяве накрая най-лошото от един човек…

Не искам да ви разказвам повече за сюжета, но искам само да ви споделя, че тази трилогия винаги ще остане в книжното ми сърце… Уникална история, уникални герои, с които не само те запознава Бакман, но постепенно започваш да съпреживяваш всичките събития, любовта, болката, страстта, съревнованието.

Препоръчвам горещо да я прочетете, защото това е трилогия, която наистина си заслужава да се преживее. Пригответе се да се смеете, както и да плачете наравно.