Книги, които не очаквах да заобикна
Предполагам, че всеки един от вас е имал някакви предразсъдъци за дадена книга и не е очаквал да му хареса. Е, аз имам най-редовно, но дали от препоръки или давани като подарък, всички изброени по-долу книги, мислех, че изобщо няма да ми харесат, но всъщност повечето от тях ги заобикнах.
Можете да прочетете ревюто за всяка една от тях като кликнете на заглавието.
„Тъмна материя“ от Блейк Крауч
Този трилър го четох отдавна. Бях се отегчила от романтичните книги по едно време и когато влязох в книжарницата зърнах интересната корица на „Тъмна материя“. До онзи момент не бях чела нищо от Блейк Крауч, анотацията ми хареса как звучи, но все пак не бях сигурна дали това е моят тип четиво, но я взех и я прочетох на един дъх. Хареса ми страшно много и задържа вниманието ми до самия край. Оттогава започнах да харесвам и научната фантастика примесена с мистерия и съспенс.
„Миракъл Крийк“ дойде при мен по различен начин. Участвах в играта на издателство „Orange Books“ и я спечелих. Това беше първото ми спечелено нещо от такива игри и се зарадвах много. И тази книга не ми се струваше, че ще ми е интересна, но я започнах, тъй като видях, че има добри отзиви за нея.
Още от самото начало ми хареса, имаше доста мистерия и загадки покрай инцидента и това определено задържа вниманието ми, героите също бяха доста интригуващи, до последно не успях да разбера кой всъщност бе виновникът.
„Институтът“ я купих за Коледа на приятеля ми, защото неговият любим автор е Стивън Кинг. Той я прочете доста бързо и ми сподели, че е много интересна и му е харесала, затова реших и аз да я прочета. До онзи момент бях пробвала да чета някои от творбите на Кинг, но нито една не ми бе харесала особено много. Просто стилът му написане не е този, който аз харесвам, но…
Но „Институтът“ беше нещо съвсем различно, нямаше ги отегчителните обяснения на автора, които по принцип продължават със страници наред, имаше много динамичен сюжет и интересни герои. Книгата ми хареса още повече, защото ми напомни за „Инспекцията“ на Джош Малерман, която ми стана една от любимите книги.
Хмм „Бьорнстад“… Сега докато пиша тези няколко реда ми се ще да не я бях чела и сега тепърва да започна това съкровище. Всъщност по онова време едва се запознавах с творчеството на Бакман. Първо започнах с „Човек на име Уве“, която обикнах още от първата страница и след това на поредната промоция на издателство „Сиела“ си поръчах още някои негови книги, сред които бе и „Бьорнстад“. Първият път я зачетох и стигнах някъде до петдесета страница и не ме впечатли, говореше се много за спорт, а на мен това хич не ми е интересно. Реших, че с тази книга просто няма да се разберем и я оставих. Малко след това приятелят ми я прочете и беше толкова развълнуван от нея, че стана една от любимите му книги и това ме убеди да я започна отново.
Започнах я отново, минах предишните страници и заобикнах историята с ярките ѝ и интересни герои. Най-вероятно преди това просто не е било точното време за тази книга. „Бьорнстад“ е една от любимите ми творби и нямам търпение и за третата част. 🙂
