„Змия и Гълъб" от Шелби Махурин

Рийд и Лу са предопределени да бъдат врагове, но любовта има други планове…

Преди две години Луиз льо Блан, единствена дъщеря на Господарката на вещиците, наречени Белите дами, е избягала от майка си и се укрива в земите на краля. А за да не могат да я намерят, тя се е отказала от магията и преживява с онова, което успее да открадне. Но вещици като нея биват преследвани и изгаряни на клада от заклетите ловци към Църквата.

Рийд Дигори е капитан на ловците. Неговият живот е отдаден на Църквата и на правилото: Не оставяй жива вещица.

Неочаквано пътищата на Рийд и Лу се пресичат, а едно недоразумение ги обвързва в невъзможен съюз – в свещен брак.

Кървавата вражда между вещиците и Църквата е древна, а сурово пророчество е предвидило за Лу съдба по-лоша и от кладата. Тя не може да пренебрегне нарастващите си чувства към Рийд, но не може и да промени своята същност. И все пак трябва да направи своя избор. А любовта прави всички ни на глупаци… 

Дълго отлагах писането на това ревю, защото съм раздвоенна. Ако трябва да съм честна, очаквах малко повече фентъзи детайли, за света, за вещиците и т.н., които така и не получих, но пък ми харесаха героите и сюжетът на романа. Идеята за свят само с жени вещици, които воюват с хората и са преследвани от ловци, които искат да ги изгорят на клада е интересна, защото има частица, която е основана на миналото.

Но цялата идея на книгата за мен беше точно на границиата между интересен фентъзи роман граничещ с нелепото. Знам, че е YA и може би затова е малко детски представена, но като че ли не беше доразвит магическия свят. Силно се надявам във втората част, авторката да обясни повече за света на вещиците, за произхода им и да видим малко повече герои вещици.

Това, което ми държеше вниманието до края на книгата бяха главните герои – Лу и Рийд, които ми допаднаха много. Лу е смела, харизматична и не ѝ пука какво смятат другите хора за нея. Рийд пък е силен и лоялен. Двамата се озовават в ситуация, в която и двамата не желаят да бъдат, но пък точно това прави книгата по-забавна, защото двамата герои са пълни противоположности и се мразят доста.

Но най-много от всичко ми хареса приятелството между Лу и Коко, приятелство, което всеки би желал да има. Като цяло имаше доста неща, които не харесах в книгата, но пък нещо все ме подтикваше да я довърша, което означава и че ми е харесала до някаква степен. Със сигурност бих си взела и втората част, за да видя дали авторката е решила да развие още света на вещиците. Но според мен книгата не е от типа YA, които са интересни и за по-възрастните, а си е типично тийнейджърска книга