„Всички цветове на мрака" от Крис Уитакър

Действието на романа „Всички цветове на мрака“ ни пренася в град Монта Клер, където в разгара на лятото, всички са разтърсени от отвличането на тийнейджъра Джоузеф „Пач“ Маколи. И най-вече Сейнт Браун, която е готова на всичко, за да намери най-добрия си приятел.

Ала когато постига целта си, сърцето ѝ е разбито.

Пач се събужда в тъмна стая без изход. Единствената му връзка с външния свят е гласът на момиче на име Грейс, чиито истории озаряват света им.

Когато обаче Пач успява да избяга, от нея няма и следа.

Обсебен от спомена за гласа и името ѝ, той преследва сянката на Грейс из цялата страна, без да знае дали е истинска, или просто проекция на болката му.

Неспособна да го забрави, Сейнт тръгва по дирите му, за да освободи момчето, което винаги е обичала. Дори да знае, че истината може да ги раздели завинаги…

След близо три години прекъсване отново сядам да пиша ревюта. Чувството е странно, но приятно, затова не ме съдете строго, ако съм изгубила малко форма. 😊 А сега – нека ви разкажа за една книга, която отдавна исках да прочета.

Взех си „Всички цветове на мрака“ най-напред заради красивите ѝ порезки, които веднага ми хванаха окото в книжарницата, а след това и заради високия ѝ рейтинг в Goodreads. Очаквах бързосюжетна мистерия, която ще ме държи на тръни до самия край. Уви, получих нещо съвсем различно.

Действието се развива в малкото градче Монта Клер. Там, в един миг на импулсивност – дали глупост, дали героизъм – момчето Пач решава да се намеси и да спаси друг човек. В резултат на това е отвлечен и заключен в мрака. В тясното пространство, където не прониква и лъч светлина, единствената му утеха е присъствието на Грейс – момиче, което му разказва истории и му вдъхва сили. Тя е неговият спътник в тъмнината, неговият глас на надеждата. А отвън, извън мрака, Пач липсва на много хора, но най-вече на най-добрата си приятелка Сейнт. За нея животът без него е немислим, затова е готова на всичко, за да го открие – независимо каква цена ще плати.

До тук ще спра със сюжета, защото все пак книгата е мистерия и не искам да издавам повече. Ще кажа само, че очаквах много повече действие и обрати. Вместо това получих роман, който е по-скоро смесица от проза, романтика, трагедия и едва лека мистерия. В центъра стоят приятелството и любовта, а трилър елементите остават по-назад.

Основните неща, които не ми допаднаха, бяха прекалено описателният стил на автора и усещането, че някои глави са излишни и само забавят темпото. Мистерията, която в началото изглеждаше обещаваща, постепенно избледня и финалът беше предсказуем.

Героите обаче са силната страна на романа. Хареса ми развитието на Пач и начинът, по който Грейс продължава да определя живота му – дори когато всички около него твърдят, че тя е само плод на въображението му. Именно тази нишка – как любовта и болката се преплитат и се превръщат в двигател за един цял живот – е, според мен, най-силното послание в книгата.

Като цяло „Всички цветове на мрака“ е роман, който съчетава множество жанрове и теми – от трилър и мистерия до романтика и психологическа драма. Това, което ме накара все пак да я довърша, бяха именно психологическите пластове и въпросът дали Грейс наистина съществува или е само отражение в съзнанието на Пач.

Давам ѝ ⭐⭐⭐ от 5. Започна обещаващо и ми поднесе герои, които харесах, но бавният ритъм и прекалената обяснителност ми попречиха да я усетя напълно.