„Тайната на разказвачката на истории" от Седжал Бадани

Ако някой я пита, Джая ще каже, че е американка – родителите ѝ са напуснали Индия отдавна и никога не са се връщали там. Но когато бракът ѝ се разпада, тя усеща нужда да потърси корените си и да преоткрие себе си. Озовала се в красивия и вълнуващ свят, от който произхожда, но към който не принадлежи, Джая скоро започва да опознава и тъмната му страна.

С помощта на Рави, стария и предан слуга на баба ѝ Амиша, Джая се потапя сред екзотиката на индийската култура и противоречивата история на страната през XX век. Пред нея се възправя образът на гордата и независима Амиша, талантлива разказвачка на истории, която отказва да играе подчинената роля, която съпругът и обществото ѝ налагат. Джая открива страстта ѝ към думите, будния ѝ ум, богатата душевност, човечността ѝ и най-смайващото: любовта ѝ към Стивън – британски войник, попаднал не по своя воля в Индия по време на Втората световна война и в периода, в който Индия се бори за своята независимост.

Една обречена любов, която пронизва времето и носи на Джая утехата, от която има такава нужда.

Седжал Бадани рисува богати и сложни образи, чиито житейски съдби и провали учат на човечност и разбиране към другия, към чуждите мечти, към желанието да обичаш и да бъдеш пълноценна личност дори някой да ти налага ограничения.

„Тайната на разказвачката на истории“ попадна при мен съвсем случайно, не съм планирала да я чета, но майка ми ми я препоръча силно, затова реших да я прочета и съм страшно благодарна за което. Това е един от малкото романи, които ми направиха много добро впечатление при прочитането. Определено е една от любимите ми прочетени книги за 2021 година.

Историята на Амиша е една от най-сърцераздирателните, за които съм чела. Докосва всяко кътче от душата и сърцето на читателите. Действието се развива в две сюжетни линии, едната през 30-те и 40-те години на XX век. През този период авторката разказва историята на Амиша. Другата сюжетна линия се разказва за внучката ѝ Джая през началото на 2000 година. Животът на баба и внучка се преплита и усуква в едно с помощта на историите. Две независими и уникални жени, които така и не са имали възможността да се запознаят, защото смъртта, тайните и нормите им попречват твърде рано.

Джая е млада жена, която е загубила всичко сякаш изведнъж и не знае как да събере парчетата и да продължи живота си напред. Точно тогава сякаш някой е чул молитвите ѝ, идва писмото за лошото състояние на дядо ѝ, когото не познава и не знае нищо за семейството на майка си в Индия. В писмото молят близките му да отидат, за да се сбогуват с него. Майката на Джая никога не е разказвала нищо за семейството си в Индия и сега също не иска да се прибере, за да види умиращия си баща, но Джая гледа на това като възможност да се измъкне поне за малко от Америка, тревогите и проблемите си и така заминава за цветната и красива Индия.

Британският лейтенант Стивън решава да сключи сделка с Амиша, да преподава на малките за писането и историите, а той да ѝ дава уроци по английски. Колкото повече време прекарва Амиша в училището със Стивън тя вижда и друга страна от живота и осъзнава, че с този почти непознат мъж може да говори на всякакви теми и да бъде наистина изслушвана и оценена. С времето тя осъзнава, че чувства този непознат по-близък отколкото собствения си съпруг, с когото дели едно легло, един живот и три деца. Дийпак не я уважава като човек с мнение наравно с това на останалите, за него тя е просто съпргугата му, която е длъжна да бъде вярна и послушна, без мнение по други въпроси, освен тези за домакинството и децата. Амиша не веднъж се опитва да му разкаже за исотриите си, но за него те са незначителни и смешни.

Приятелството на Амиша и Стивън постепенно прераства в нещо много повече и целият ѝ живот се преобръща. Изправена е пред редица трудности и препятствия. Дали любовта обаче е по-силна от дълга и традициите?

Историята на Амиша е сърцераздирателна, защото авторката ни представя Индия по онова време – бедността, момичетата без избор, предавани като неодушевени предмети от майчиния си дом в чужд, архаичните норми, които не са позволявали жените да са нещо повече. Амиша през цялото време мечтае и се опитва да бъде нещо по-различно, да създаде един по-добър свят за бъдещата си дъщеря, тя е като един ангел, който иска да помогне на всички. Жена, с множество способности и с неповторима дарба, която знае, че не може да направи нищо и ще бъде цял живот това, което другите са определили тя да бъде…

Ако харесвате индийските обичаи и традиции, искате нещо трагино, но и романтично, прочетете „Тайната на разказвачката на истории“, защото ще намерите всичко това и дори още.