„Списъкът" от Луси Фоли

На безлюден остров край бреговете на Ирландия прииждат гости, за да отбележат брачния съюз на двама души. Младоженецът е изгряваща телевизионна звезда с неустоим чар, а булката – умна и амбициозна собственичка на списание. Сватбата е бляскава и изпипана до последния детайл. И все пак не всичко върви по план. Сестрата на булката се държи необяснимо, а приятелите на младоженеца, завладени от спомени за някогашното си училище, започват да играят на странните игри от детството си. Колко ли време ще мине, преди съвършената фасада лека-полека да се пропука?Също като труднодостъпния остров със зловеща история част от гостите пазят в тайна собственото си мрачно минало. Минало, което ги е свързало завинаги и е предопределило живота им. За престъпленията обаче няма давност. И колкото по-дълго останат скрити под повърхността, толкова по-мощна ще е последвалата лавина. А с нея на острова ще се появи нечий труп.Кой стои зад убийството? И по-важното: защо?Луси Фоли следва английска литература и в продължение на няколко години работи като редактор, преди да посвети цялото си време на писането. Автор е на криминални и исторически романи, преведени на повече от петнайсет езика. „Списъкът“ е вдъхновен от пътуване до Конемара, откъдето произхожда част от рода ѝ.

Напоследък съм се потопила толкова много в четенето на книги, че дори нямам време да седна и да напиша ревю, за която и да е било книга, но все пак очаквайте скоро да публикувам и за останалите ревюта.А сега нека си поговорим малко и за „Списъкът“, книга получила първо място на наградите на Goodreads за 2020 година в жанр трилър и мистерия. Поради тази причина имах много големи очаквания за тази история. Очаквах да ме държи на тръни през цялото време, но за съжаление това не се случи.Нека ви разкажа и накратко за сюжета. Общо взето се разказва за перфектната двойка – Джулс и Уил и тяхната сватба, която е сякаш на края на света, на малкото и мрачно островче в Ирландия. Остров, който е пълен с тайни, призраци и скрити капани наляво и надясно. Сякаш авторката е искала чрез образа на острова да ракаже и за вътрешния свят на всеки един от героите. Защото, повярвайте ми, всеки един от тях крие нещо от останалите, всеки е леко гнил отвътре, а когато попадат на това затънтено местенце, на средата на нищото, изолирани от външния свят, всички сякаш се променят, сякаш не са на себе си или пък островът ги събужда за това, което наистина чувстват…

Сюжетът и изобщо цялата атмосфера на книгата малко наподобява като стил този на Агата Кристи. Много хора събрани на едно място, интригите се завързват малко по малко, тайните излизат наяве постепенно. Всички още в началото знаем, че ще има убийство, но въпросът е кой ще е жертвата и кой ще е убиеца…Но за разлика от книгите на Агата Кристи, тук я нямаше тази тръпка от мистерията, нямаше я същината като че ли на мистерията. Някак в началото книгата тръгва добре, читателя очаква, че завършека ще е чак в края, но можеше авторката да измисли някой обрат тук и там, но за жалост такъв се появи чак към последните страници.В общи линии, сюжетът не е нещо, за което досега не сме чели, но пък всъщност не се бях досетила кой е убиецът, така че поне това ми хареса. Краят беше добър. Но ако харесвате по-динамични и заплетени трилъри, то в този няма да намерите тези елементи.