„Сама в Париж“ от Джоджо Мойс

Нел е на двадесет и шест и никога не е ходила в Париж. Всъщност не е ходила никъде, защото е скучна и предвидима. И не си пада по изненадите. Или поне така си мислят всички: колегите, приятелят й Пийт и дори собствената й майка! Нел организира романтично пътуване до Париж, за да им докаже, че грешат. Пийт обаче се отказва в последния момент и тя се озовава сама в Града на светлината. Нел не говори езика и се срамува дори да си хване такси. Решава да се прибере в Англия още на следващия ден и да се преструва, че това пътуване не се е случвало.

Атмосферата и красотата на Париж обаче я привличат неудържимо и я преобразяват. За пръв път в живота си Нел се осмелява да действа импулсивно и да се наслаждава на мига. Тя осъзнава, че харесва новото си независимо и дръзко „аз“ много повече от старото. Запознава се с привлекателния французин Фабиен и е напът отново да повярва в любовта, но съдбата има други планове.

Ще се окаже ли това най-вълнуващият уикенд в живота й?

Първо искам да спомена, че „Сама в Париж“ е сборник и включва две новели и девет разказа.

„Сама в Париж“ е чаровна и чувствена книга засягаща връзките между двойките. Всяка една от историите е уникална по свой собствен начин и има своята динамика и глас. Всеки един от разказвачите беше толкова различен във всяка една част и толкова добре развит дори и в разказите, което за мен беше много интересно. Всички истории ми харесаха, защото бяха приятни и увлекателни. Голяма фенка съм на авторката и ми харесват всичките ѝ романи, а „Сама в Париж“ само показва какъв голям талант има Джоджо Мойс, защото дори и разказите, които са само няколко странички пак те пренасят в един друг свят. Най-много ми хареса едната новела – „Сама в Париж“.

„Сама в Париж“ е най-дългото произведение от сборника. Много ми харесаха главните герои от новелата, особено Нел. Авторката е описала толкова добре героинята, че според мен всяко едно момиче или жена може да намери общо качество с нея. Историята им беше много интересна и я прочетох с удоволствие. Разбира се, това че всичко се развиваше в Париж допринесе за новелата още повече, тъй като е един от най-романтичните и хубави градове в света.

Другата новела – „Меден месец в Париж“ също ми хареса много, защото е предисторията на друга моя любима книга, а именно „Момичето, което бях“. Толкова много ми хареса да разбера как и кога се е породила любовта между двойките от „Момичето, което бях“. Тази новела наистина обогатява историята на героите за времето, когато са били по-щастливи и са живеели дните на живота си. „Меден месец в Париж“ разказва за историята между Едуар и Софи и между Лив и Дейвид. Първата история се развива в годините преди Първата световна война, а втората в наше време, но има нещо, което ги свързва…

Колкото до разказите, всички бяха прекрасни и интересни и много съжалявам, че авторката е решила да са само разкази. Като цяло сборникът „Сама в Париж“ разказва за трудностите в една връзка, както и за това да не се предаваме и да имаме надежда в самите нас. Препоръчвам я на всички, които обичат романтичните четива.