"Реката на убиеца" от Рейчъл Кейн 

Анотация за книгата

Затвори ли очи, той обсебва кошмарите й. А сега е будна и кошмарът не изчезва.

Гуен Проктър успява да спаси децата си от капана на бившия си съпруг, серийния убиец Мелвин Роял, и последователите му. Ала сега, когато той е избягал от затвора и на тайния ѝ номер пристига зловещо съобщение, тя знае, че вече никъде не са в безопасност.

Убежището на езерото Стилхаус се е превърнало в капан. Гуен повече няма да се крие – заедно със Сам Кейд, брата на една от жертвите на бившия й, тръгва по следите на Мелвин. Обаче онова, срещу което се изправя, надхвърля всички нейни страхове – изтънчена и свирепа психологическа игра, създадена да я унищожи. Помагала ли е на съпруга си за убийствата, или е невинна, както твърди? Докато доверието в малкия ѝ кръг от близки и приятели постепенно се стопява, на нея ѝ остават само яростта и жаждата за мъст.

Едно нещо е сигурно: някой от тях ще умре.  

Моето мнение за книгата

 „Реката на убиеца“ е втората част от поредицата, затова, ако все още не сте чели първата книга, ви съветвам първо да започнете с нея и с ревюто ми за „Притихналото езеро“. Оттук нататък е възможно да има спойлери за случилото се в първата част.  

Ревю за "Притихналото езеро"​

След "Притихналото езеро" нямах никакво съмнение, че ще продължа поредицата. Историята на Гуен Проктър и семейството ѝ определено успя да ме заинтригува, а след всичко, което се случи в края на първата книга, ми беше много интересно накъде ще поеме Рейчъл Кейн оттук нататък.

"Реката на убиеца" ми хареса, макар и една идея по-малко от първата част. Тук действието на моменти беше по-слабо и имаше няколко по-мудни глави, които за трилър ми идваха леко скучни. За сметка на това обаче получих много повече от психологическата страна на историята и най-вече от начина, по-който всичко случило се се отразява на децата на Гуен. Точно това всъщност беше и най-интересната част от книгата за мен.

За какво разказва историята

След събитията от първата книга Гуен Проктър отново е принудена да живее в страх. Мелвин Роял, бившият ѝ съпруг и сериен убиец, е избягал от затвора и вече е ясно, че докато той е на свобода, нито тя, нито децата ѝ могат да бъдат истински спокойни. 

Само че този път Гуен взима различно решение. Омръзнало ѝ е да се крие, да бяга и постоянно да чака момента, в който Мелвин отново ще се появи в живота им. Затова оставя децата си на безопасно място и заедно със Сам Кейд тръгва по следите му с една-единствена цел. Иска най-после да сложи край на всичко и да си върне възможността да живее спокойно и щастливо с децата си. 

Разбира се, когато срещу теб стои човек като Мелвин, нищо не може да бъде толкова просто. Започва една жестока психологическа игра, в която той отново успява да използва най-слабото място на Гуен, а именно семейството ѝ. Колкото повече напредва историята, толкова повече започва да се разклаща доверието между хората, които досега са били единствена опора един за друг.

Как ми подейства, докато я четях

В по-голямата си част "Реката на убиеца" се четеше сравнително бързо и историята вървеше добре. Имаше достатъчно напрежение, за да искам да разбера какво ще се случи, макар че този път не бих казала, че мистерията беше изпълнена с кой знае колко неочаквани обрати.

Повечето неща не успяха да ме изненадат особено, но имаше един момент, който определено ме хвана неподготвена. До такава степен, че дори аз за минута-две започнах да се съмнявам във всичко, което до този момент приемах за истина. А това винаги е добър знак за един трилър. 

Това, което ми хареса повече този път, беше психологическият елемент. "Реката на убиеца" не разчита единствено на преследването на сериен убиец и опасността около него, а показва какво е останало в главите на хората, които Мелвин е съсипал. Особено силно се усеща при децата му и за мен точно тази част от историята беше много по-интересна от самото преследване. 

Имаше определено и моменти, които ме напрегнаха или направо ме отвратиха, но това донякъде го очаквам от подобен трилър. По-тежко ми беше всъщност да чета за Лани и Конър и да си давам сметка колко объркани са и двамата и колко е трудно за тях да разберат на кого и на какво могат да вярват. 

Все пак книгата имаше и няколко по-мудни глави, в които действието сякаш губеше инерция. За трилър на моменти ми идваха малко скучни и точно това беше основното нещо, което ми попречи да дам пет звезди. 

Героите и емоцията

Най-интересният герой в тази книга за мен изненадващо беше Конър. В първата част не ми беше направил чак такова впечатление, но тук чисто психологически развитието му беше страшно интересно. От една страна знае какво е направил Мелвин и какъв човек всъщност е, но от друга, това все пак е баща му, който той помни като добър и обичащ родител. Стана ми много мъчно за него, защото как едно дете просто да изтрие хубавите си спомени и обичта към собствения си баща, когато разбере, че зад гърба му той е бил чудовище?

Лани също виждаме в малко по-различна светлина и при нея последствията от всичко случило се продължават да си личат. И двамата са деца, които без никаква вина са били въвлечени в нещо ужасно и най-вероятно ще носят последствията от него през целия си живот. 

При Гуен пък виждаме много ясно развитие спрямо първата книга. Вече не иска да се крие и да бяга, а най-после да приключи с Мелвин и да даде на себе си и децата си шанс за спокоен живот. Хареса ми и динамиката ѝ със Сам, защото отношенията им имаха своите повратни точки и трудни моменти, което ги направи много по-реалистични. 

А Мелвин не бих казала, че ме уплаши като герой, по-скоро ми беше ужасно зловещ. През цялото време се чудех как един човек може години наред да слага една маска пред семейството си и да бъде бащата, когото децата му помнят с добро, а в същото време да е хладнокръвен убиец и мъчител. Точно тази двойственост според мен го прави толкова добре изграден злодей.

Какво остава след края

"Реката на убиецаЮ не успя да надмине първата книга за мен заради малко по-слабото действие и някои по-мудни моменти, но пък ми хареса по-силният психологически елемент и най-вече историята на Конър. Със сигурност ще продължа поредицата, защото ми е страшно интересно да видя накъде ще поеме историята на Гуен и децата ѝ.