"Принц на мечовете" от Елис Кова

Анотация за книгата:

Най-могъщите тайни на магическите карти!

Добре дошли отново в академия „Аркана“. Във втората книга от тази вълнуваща романтична фентъзи поредица, магията на тарото, заедно със забранени желания, битки и предателства се сблъскват, за да променят света.

Клара Сивомеч е най-издирваната в Орикалис. Преследвана и притисната в ъгъла, този път дори майсторството ѝ в таро не може да я спаси... Докато не се появяват мистериозните Светопазители. Тази тайна организация може би държи ключа към промяната на съдбата на Клара. Ако се осмели да им се довери.

Но най-опасният съюз от всички е този, в който тя вече дълбоко е потънала – принц Каелис.

Каелис, второродният принц на Орикалис и директор на академия „Аркана“, е единственият мъж, от когото не може да избяга – може би защото не иска. Безмилостен, опасен и свързан с Клара от съдбата и желанието, Каелис поставя на изпитание сърцето ѝ, както и лоялността ѝ. Заедно се доближават до най-могъщите тайни на магическите карти... и до истините, които и двамата крият и които могат да унищожат страстта, която вече не отричат.

„Принц на мечовете“ - книга втора от роментъзи поредицата „Академия „Аркана“.  

Моето мнение за книгата:

След като прочетох първата книга, единственото, което ми се искаше, беше вече да има издадена втора част. Толкова много ми хареса „Академия Аркана“, че светът, който Елис Кова е създала, още дълго не ми излизаше от главата. Магията, вдъхновена от картите таро, е толкова различна от всичко, което съм чела досега, че нямах търпение да продължа историята на Клара. Затова и очакванията ми към втората книга бяха наистина големи.

За съжаление „Принц на мечовете“ не успя да надмине първата книга. Не ме разбирайте погрешно, отново страшно много ми хареса, но имаше няколко неща, които не ми позволиха да ѝ дам най-високата оценка.

Не четете по-нататък, ако не сте чели първата книга, защото по-долу има спойлери за нея.

Ревю за първа част от поредица "Академия Аркана"​

За какво разказва историята

Винаги ми е трудно да разказвам за втора книга от фентъзи поредица, защото след като вече съм я прочела, границата между отделните части някак се размива. Но ако трябва накратко да припомним края на първата книга – Клара отново беше заловена и изпратена в затвора Халазар. Наред с всичко лошо обаче се появи и една голяма надежда – тя разбра, че сестра ѝ Арина е жива и се намира някъде там.

В „Принц на мечовете“ отново виждаме несломимия дух на Клара. Тя успява още веднъж да избяга от затвора, но този път вече няма как да бъде скрита в Академията, защото всички знаят коя е.

Докато се укрива и се опитва да измисли следващия си ход, различни хора започват да я дърпат в различни посоки. От едната страна е принц Каелис – човекът, към когото все още изпитва едновременно любов и съмнение. От другата са Светопазителите – мистериозна организация, която мечтае за нов свят, но различен както от настоящия, така и от този, който Каелис иска да създаде.

Всичко това се преплита със семейството ѝ, старите ѝ приятели и новите съюзи, които Клара е принудена да сключва. Така отново се оказва изправена пред избори, които могат да променят не само нейния живот, но и съдбата на всички около нея.

Как ми подейства, докато я четях

Тук идва и причината „Принц на мечовете“ да ми хареса една идея по-малко от първата книга.

Основният проблем за мен беше темпото в първата половина. Почти не се случваше нищо наистина значимо и на моменти имах чувството, че историята просто стои на едно място. Разбирам, че след толкова силния финал на първата книга е нужно време да се покажат последствията от случилото се и героите да намерят новото си място в света. Това е напълно нормално за една фентъзи поредица.

Но тук останах с усещането, че Елис Кова е разтеглила първата половина на книгата повече, отколкото беше необходимо. На моменти дори си мислех, че ако беше съкратила тази част и беше стегнала действието, спокойно можеше да събере историята в две книги, вместо сега да чакаме и трета. Именно затова първата половина ми вървеше доста по-бавно и на моменти ми беше трудно да запазя същия ентусиазъм, който имах към първата книга.

За щастие обаче втората половина компенсира почти всичко.

Темпото рязко се променя. Отново има кървави битки с картите таро и извън тях, нови съюзи, политически интриги и много отговори на въпросите, които останаха още от първата книга. Именно тогава „Принц на мечовете“ отново ме върна към онова усещане, което имах, докато четях началото на поредицата, и започнах да прелиствам страниците с огромно нетърпение.

Много ми хареса и че тук второстепенните герои получават доста повече развитие. Те вече не са просто фон на историята, а започват да имат собствено значение и да движат сюжета напред.

А финалът... отново беше отвяващ. Затворих книгата със същото чувство, с което затворих и първата – просто нямам търпение за следващата част.

Героите и емоцията

Клара определено израства в „Принц на мечовете“. Вече не е толкова импулсивна, колкото беше в първата книга. Хареса ми, че започва повече да мисли за последствията от решенията си и че постепенно се научава да допуска хората по-близо до себе си. Почти през цялото време е поставена пред избора на кого да вярва и кого да държи настрана, а това прави развитието ѝ още по-интересно.

В „Принц на мечовете“ научаваме и много повече за Каелис. Няма как да не ми харесва подобен тип герой – мрачен, опасен и могъщ, но същевременно много по-дълбок, отколкото изглежда на пръв поглед. Любовната линия между него и Клара също продължава да се развива и определено остана една от любимите ми части в книгата.

Както вече споменах, много ми допадна и че второстепенните герои този път са много по-на преден план. Според мен именно това отличава доброто роментъзи от посредственото – когато светът не се върти само около главната двойка, а всеки герой има собствена история, мотивация и значение за сюжета.

Какво остава след края

Ами... отново ще досаждам на всички около мен да започнат „Академия Аркана“, защото въпреки че „Принц на мечовете“ започна една идея по-слабо за мен, втората половина и особено финалът отново ми отвяха главата.

Продължавам да смятам, че това е едно от най-добрите роментъзита, които съм чела през последните години. Светът, изграден около картите таро, магическата система, политическите интриги и развитието на героите правят поредицата наистина различна от всичко останало, което съм чела в жанра.

Да, първата книга засега остава моят фаворит, но „Принц на мечовете“ отново ме остави с онова приятно нетърпение за продължението. А за мен това винаги е най-сигурният знак, че една поредица си заслужава.