„Пратеник на Полумесеца" от Йоана Вълчева

Американската журналистка Леонора Андерсън се качва, заедно с петгодишния си син, във влака за Болоня, без да подозира, че животът им ще се промени безвъзвратно. Завинаги. Адът над главите им отприщва един човек – страховитият Асад ал Сахра, най-ценното оръжие на иракска терористична организация. Черпейки сили от гнева и омразата, той посвещава живота си на отмъщението.В безмилостна надпревара с времето инспектор от италианската полиция, профайлър с български произход и капитан от НАТО обединяват усилия, за да разкрият извършителите на серия смъртоносни атентати. Но понякога, за да разберем настоящето, трябва да се потопим в миналото.

Привет, букохолици! За пореден път съм удивена от таланта на Йоана Вълчева и от умението ѝ да пресъздава книжния свят толкова ярко и реално. Прочетох книгата преди около една седмица, но все още не мога да си събера мислите напълно, започвах това ревю много пъти, но според мен най-важното, което трябва да се каже за този роман е, че променя гледната точка на читателя, подбужда го да взлезе в обувките на героите.Авторката е избрала една много деликатна тема, а именно темата за тероризма. Тема, която в последните години е много често на първите страници и засяга всички ни, но Йоана Вълчева дава малко по-различен поглед над нещата, над света и вярванията. Разказва за убежденията и възгледите на главния герой, който е терорист и ни показва какво го е превърнало в това чудовище.Чудовище, но пък с толкова комплексна душа… Али е толкова интересен герой – момче събиращо две религии, две нации, два напълно различни свята… Момче с ужасна съдба, която никой не заслужава. Али е типичният мъжкар, който не показва никакви емоции и чувства пред останалите и прави всичко необходимо, за да постигне целите си, но дълбоко в душата си, той е все още нараненото дете, което осстава сираче едва на пет години…

Любовната история между Али и Леонора ми хареса много. Допадна ми това, че авторката е пресъздала много добре градацията, която настъпва в Леонора, как тя постепенно променя възгледите си, както и чувствата си към Али.Стилът на писане на авторката ми харесва много, защото действието върви доста бързо, но в същото време е успяла да вмъкне и нужните размишления и чувства на героите. Точно това привлече вниманието ми най-много – талантът, който притежава, да пренася читателя във вътрешния свят на героите си, да ни разкаже за техните страхове, блянове и цели, но и да ни подтикне да ги съпреживеем заедно с тях.С този роман авторката ни кара да погледнем и в нашия вътрешен свят и да си зададем някои въпроси – дали съдим хората прекалено бързо, дали сме човечни и добри и дали наистина можем да сме достатъчно обективни, за да видим и другата страна на нещата? Книгата е подходяща за всички, които обичат да четат трилъри с щипка романс.