„Последната миграция" от Шарлот Макконъхи

Дженюъри Андрюс пише романтични книги, които моментално се превръщат в бестселъри.

Огъстъс Еверет е признат автор на художествена литература.

Тя завършва историите си с щастлив край, а той убива всичките си герои.

Те са пълни противоположности.

Единственото, което ги свързва, е творческият блокаж и съседните къщи на плажа. Докато Дженюъри опознава крайбрежното градче, което крие тайните на нейния баща и опитва да превъзмогне болката от неочаквано предателство, Огъстъс иска да затвори всички врати към миналото.

Една вечер, полята с обилно количество алкохол, двамата сключват сделка, която ще ги извади от зоната им на комфорт, а евентуално и от блокажа. Той ще напише сладка и романтична история, а тя – следващия голям литературен шедьовър. Всеки ще помогне на другия и никой няма да се влюбва. Тъй като това би било клише… нали? 

Знаех, че ще си взема тази книга още откакто издателство „My Book“ започна да я рекламира за скорошно издаване и веднага я потърсих в Goodreads. Главно взех книгата, защото авторката докосва темата за глобалното замърсяване, за прекомерния улов на риба и изобщо за изчезването на много видове животни заради нас хората. За мен това са много важни теми, за които трябва да се чете често, за да попият добре в главите ни и да си вземем поука, за да променим мирогледа си и да направим нещо по въпроса.

„Последната миграция“ разказва за свят, в който вече един доста голям процент от фауната е изчезнала. Няма ги големите котки, няма почти никакви птици, или пък вълци, риба, маймуни и още много други животни. В средата на цялата история е непокорната Фани Стоун, която не може да живее на едно място в по-дългосрочен план. Жена, която през целия си живот се е движела от едно място на друго. Още от малка остава без родители и отраства при суровата си баба, която оформя още повече характера ѝ и това желание за скитничество.

Фани е устремена да проследи миграцията на последните птици рибарки, които правят най-дългата миграция, от единия полюс до другия. Уви, за тази цел ѝ е нужен кораб и така с много трудности се озовава на риболовния кораб „Сагани“, между хора, които имат съвсем различнни убеждения за света и изчезването на животните. Те са поредните рибари, които са главния проблем за изчезването на рибата в океаните, но пък постепенно Фани започва да ги опознава и разбира, че имат и своите добри качества.

Но пък Фани Стоун е далеч от идеалния човек, тя крие много тъмни тайни от миналото си, които постепенно излизат наяве. Но също така това проследяване на последните рибарки става фикс идея не само за Фани, но и за целия екипаж и дори след всичките усложнения по пътя, те все пак не се отказват.

Давам оценка 4 от 5 само защото не ми хареса изцяло сюжета на книгата. В началото мислех, че ще има малко повече приключение и ще е малко по-задълбочена темата с изчезващата фауна. Но пък ми хареса това, че имаше глави само за миналото на Фани, което авторката разказва малко по малко на читателите и ги заинтригува, че да прочетат тази необикновена история до самия ѝ край.

Препоръчвам книгата, защото е изпълнена с приключение, с хъс и стремление към една почти недостижима цел, и най-вече за смелостта и упоритостта, с която продължава напред целия екипаж на „Сагани“.