„Нещата, които синът ми трябва да знае за света" от Фредрик Бакман

05:30 сутринта е, ти се взираш в мен и едно ми е ясно.

Най. Малкото. Движение.

И всичко свършва.

Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)

Ти и майка ти сте най-голямото ми приключение. Всеки ден се изумявам, че все още ми позволявате да бъда част от него.

И последно. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за деня, когато отказа да ми кажеш къде си скрил ключа от колата.

И помни, че всъщност ти започна.

Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.

Но въпреки това смятаме да опитаме. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.

Ето, че дойде и последната книга, която не бях чела от този велик автор. Дълго отлагах четенето ѝ, защото знаех, че това е последната творба, която не бях прочела от Фредрик Бакман. Този автор винаги ме зарежда с много топли чувства. Творчеството му ме обгръща с любов, утеха и много хумор. Определено не ме разочарова и с тази книга.

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ е признание в любов на един баща към сина му. В тази книга Фредрик Бакман обяснява на детето си най-важните неща за света, но по изключителен и интересен начин. Говори му за любовта, приятелството, семейството, доброто и злото, вярата и т.н.

Но освен това по много хумористичен начин вгражда и различни случки, които са се случили, когато синът му е бил още много малък. Повечето, от които детето най-вероятно няма да си спомня като порасне. Но пък бащата ще ги помни до сетния си дъх, защото те описват как любовта към рожбата му се е засилвала с всеки един миг, всеки поет дъх и всяка неловка или лоша случка. Случки, за които след време ще си говорят със сладка носталгия и много смях.

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ е творба, която носи топли и мили чувства. Определено ми хареса начинът, по който Бакман възпитава сина си, как му показва кой е правилният път в живота, но същевременно го и уверява, че незвисимо по кой път ще поеме, винаги ще е до него.

Хареса ми, че книгата е толкова лична и искрена. Впечатли ме и това, че Бакман така отворено е разкрил пред света тази съкровена и скъпа връзка между него и детето му.

Препоръчвам я на всички хора, особено на младите родители, защото мисля, че тази книга наистина вдъхновява. Вдъхновява към правилно възпитание и безгранична обич и подкрепа.