„Моята прекрасна съпруга" от Саманта Даунинг

„Моята прекрасна съпруга“ е мрачен, забавен и въздействащ психологически трилър, който ще ви накара да гледате с други очи на двойките около вас. Колко от тях имат своите малки тайни? И колко зловещи могат да бъдат те?

Четете на своя отговорност…

Това е любовна история.

Момче среща момиче, двамата се влюбват, женят се, имат деца.

Щастливи са.

Десетина години по-късно стресът, сметките, работата и ежедневието бавно, но сигурно убиват искрата на страстта.

Щастието им се превръща в апатия.

В този момент повечето двойки опитват нещо ново с надеждата да рестартират връзката си.

Някои отиват на почивка.

Други експериментират със сексуалния си живот.

Трети променят гардероба и навиците си.

Четвърти стискат зъби и се надяват кризата да мине.

А някои започват да убиват хора…

Това е любовна история.

И като всяка такава в края ѝ дебне трагедия.

Този роман просто ме побърка. Не чета често подобен тип книги, но след тази мисля да поправя тази огромна грешка. „Моята прекрасна съпргуга“ ме държа на тръни през цялото време и ми хареса страшно много.

Пригответе се да останете шокирани и дълбоко обезпокоени…

Иска ми се да ви разкажа до основи каква ненормална книга е „Моята прекрасна съпруга“ с всичките ѝ мрачни детайли и откачени герои, но ще ви разваля удоволствието от четенето. Така че понякога по-малкото е по-добре…

Милисънт и съпгугът ѝ живеят обичайния семеен живот – две деца, ипотека, натоварваща работа и неспиращи задължения. Всъщност, ако ги погледнете отстрани, двамата не се различават по нищо от поредната семейна двойка…

Но хобито им е малко по-различно от това да четеш или да ходиш в планината… по-скоро граничи с насилие и убийства…

След много обрати и последици, двамата решават да съживят живота си като отвличат и убиват млади жени. Повече от това няма да ви разказвам….

Този роман е толкова побъркан, мрачен и зловещ, че просто го прочетох на един дъх. Книга, която не само те държи на тръни, но и променя до известна степен представата ти за убийците и тяхното държание. Определено те подтиква да погледнеш и от тяхната гледна точка и да видиш света през техните очи. И точно, когато си мислиш, че си достинал до апогея на книгата, хоп още един обрат те очаква на следващата страница, който е още по-шокиращ и от миналия.

Най-интересно от всичко ми бе да наблюдавам вътрешния свят на героите. Двама съвсем обикновени човека, но в същото време убийци и насилници. Родители, които са грижовни и стриктни с децата си и дори ги порицават за това, че трябва да се пазят, че навън има убийци и крадци и още какви ли не, за които говорят по телевизията, а всъщност те са виновниците зад последните емисии новини. Толкова е странно да наблюдаваш един такъв герой, защото те все пак имат някакви психични отклонения, за да вършат това тяхно „хоби“, но те не се приемат като такива. За тях някак си границата стига до останалите престъпници, но не и до самите тях.

Но най-откаченото от всичко е Милисънт. Въпреки че в случая е лошият герой, жена, която убива за забавление, тя е просто уникална, магнетична и ужасно умна и хитра. През цялото време ѝ се възхищавах, колкото и да не ми се искаше, но просто тази жена е една по роди си.

Ако ви се чете нещо, което толкова силно ще грабне вниманието ви, че нищо друго около вас няма да ви интересува, просто моля ви прочетете „Моята прекрасна съпргуа“… Това е книга, която е изпълнена с толкова много обрати и откачени детайли, че просто побърква читателите. Определено бих прочела още книги от авторката.