„Малки чудеса“ от Марта Удруф

Том Пътнам се е примирил с тихия си, неособено щастлив живот като преподавател по литература в малко университетско градче. Прекарва дните си, заровен в книгите на Шекспир, където намира утеха от непрестанните грижи за красивата си, но силно депресирана съпруга. Състоянието й се е влошило преди десет години, когато научила за единствената афера на Том с гостуваща в колежа поетеса. Изпълнен с вина, той се е отказал от изгледите си за лично щастие, за да се грижи за нея.

Един следобед обаче Том се запознава в книжарницата с новата й очарователна управителка Роуз Калахан, а съпругата му прави нещо съвсем необичайно – кани я на вечеря в дома им. И точно тогава Том осъзнава, че лостовете на съдбата са се задвижили и предстоят промени, независимо дали е готов за тях, или не.

„Малки чудеса“ е оптимистично напомняне, че си струва да поемем „риска да бъдем щастливи“. И че понякога – точно когато животът ни изглежда напълно излязъл от релси – е възможно да сме направили завой към нови места и хора, които не бихме могли да си представим и в най-смелите си мечти. А чудесата се случват, когато най-малко очакваме.

„Малки чудеса“ е от този тип книги, който ти привлича вниманието с оптимизма си. В романа има толкова много оптимизъм, че няма просто как да не се заредиш положително след прочитането му. Въпреки трагичните случки в книгата, които изобщо не са дребни, главните герои успяват да намерят доброто у всичко. Въпреки всичко, главният герой Том Пътнам, намира сили всяка сутрин да се събуди и да гледа на нещата от най-добрия възможен начин.

Също така, много ми хареса детето (Хенри), духът и силата му са вдъхновяващи, защото въпреки всичките трудности и трагедии, през които е преминало това дете, то все пак има сила да продължи с усмивка на лицето.

Прекрасната главна героиня Роуз също много ми хареса. Добротата ѝ просто няма край. Винаги е готова да помогне на всеки с каквото може. По някакъв странен начин, възприемах Роуз точно по този начин, както и останалите герои я опознаваха малко по малко, както и Марта Удруф я е представила . Това усещане няма точно как да се опише, предполагам, че ако прочетете романа ще го изпитате и Вие.

Много ми хареса краят на книгата, точно такъв край заслужаваше. Като цяло книгата е лека за четене и прекрасно четиво за новото начало, изпълнено с много оптимизъм.