„Корабът с булките“ от Джоджо Мойс

Австралия, 1946 г.Войната е свършила. Шестстотин и петдесет австралийски булки, омъжени за британски военнослужещи, се отправят на необикновено пътуване. Те се качват на борда на самолетоносача „Виктория“, изпълнени с трепетно очакване да видят любимите си. Над хиляда морски офицери и деветнайсет самолета ги придружават по време на шестседмичното плаване до бреговете на Англия. От другата страна на земното кълбо ги очакват съпрузите им. Или неизвестното бъдеще.Въпреки строгите правила, които разделят мъжете от жените на кораба, пътищата им скоро се пресичат. За мнозина любовта и клетвите за вярност се оказват недостатъчни, за да устоят на изкушението.Медицинската сестра Франсис се опитва да избяга от спомените си и да започне нов живот. Въпреки че е мълчалива и сдържана, тя постепенно се сближава с пасажерките от каютата си. На пръв поглед богатата и надменна Ейвис, неграмотната Джийн, жизнерадостната Маргарет и скромната Франсис нямат нищо общо помежду си. По време на пътуването обаче те се опознават и сприятеляват. Въпреки различията. Въпреки греховете от миналото. Защото всеки заслужава втори шанс. А понякога пътуването се оказва по-важно от крайната цел.

***Романът е вдъхновен от истинската история на бабата на Джоджо Мойс – Бети Маккий. Една от булките, предприели това пътешествие преди близо седемдесет години.

Книгата ми хареса много. Като всяка друга книга на Джоджо Мойс и тази също е изпипана от всеки един ъгъл и е брилянтна. Много ми хареса това, че е основана на истински случки по време на Втората световна война, която за мен е една много интересна тема. Също така ми хареса и това, че чрез тази книга, Джоджо Мойс е разказала историята на своята баба – Бети Маккий.Писателката толкова добре транспортира читателя в далечната 1946 година, точно след войната, когато тези млади жени приемат едно от най-дългите си приключения само за да стигнат до своите бъдещи съпрузи. За много от тях, това е било време на несигурност и време, което е било изпълнено не само с любов и очакване, но също така и със страх, защото са пътували от Австралия до Англия, за да започнат един съвсем нов живот. Живот с нови хора, на ново място и най-вече далеч от семейството си. Едно от нещата, което ми направи много голямо впечатление в романа бяха телеграмите. Телеграмите, които всички героини се молеха през цялото време да не получат, а именно телеграмите с послание „нежелана“.

Романът проследява историите на четири от тези жени на кораба. Всяка една, от тях идваща от различна социална прослойка. Много ми хареса как Джоджо Мойс е „изрисувала“ всяка една от историите толкова красиво и ги е преплела толкова интересно. Описанието на героините е толкова добре направено, че когато стигнах до края на книгата, наистина имах чувството, че ги познавам и че и аз по някакъв начин съм изживяла това дълго пътуване. Историите са много трагични, изпълнени с много любов и очакване, както и с много страх и сълзи. Истинските жени, на чиито истории е основата цялата тази книга.Жени, които са били истински героини, защото това не би го издържала всяка една жена, още повече съвременната. Тези жени са вярвали в любовта и в семейството, както и в това да бъдеш вярна и добра съпруга.Книга, която е изпълнена с много копнеж и очакване и която наистина те пренася в далечната 1946 година. Този роман е един от любимите ми на Джоджо Мойс. Препоръчвам го!!!