"Като гореща вода за шоколад" от Лаура Ескивел

Анотация за книгата

Всяка глава от романа на нашумялата мексиканска писателка Лаура Ескивел започва с готварска рецепта и в това няма нищо изненадващо, тъй като голяма част от действието е съсредоточена в кухнята - сърцето и душата на традиционното мексиканско семейство. Тита, най-малката дъщеря на богат скотовъдец, отрано знае каква съдба й е предопределена – тя ще остане неомъжена, за да се грижи за майка си, докато е жива.

Когато Тита се влюбва в Педро, майка й бърза да попари любовта й и тиранично урежда брак между по-голямата й сестра Росаура и любимия на Тита. Но Тита има едно несъкрушимо оръжие – нейните готварски умения. Лаура Ескивел умело си служи с похватите на магическия реализъм, познат ни от много други латиноамерикански автори, за да превърне контакта на Тита с храната в нещо чувствено и често взривоопасно. Принудена да приготви сватбената торта на сестра си, Тита влага всичките си чувства в задачата и всеки гост на празненството избухва в сълзи, щом хапне от сладкиша.

Романът на Лаура Ескивел се превърна в бестселър и нареди авторката в първата редица на големите латиноамерикански автори редом с Гарсия Маркес, Варгас Льоса и Исабел Алиенде.  

Моето мнение за книгата

"Като гореща вода за шоколад" е супер интересна книга и най-вече страшно оригинална като идея и изпълнение.  12 глави, 12 месеца, 12 рецепти и едно семейство, в което определено няма как да ти стане скучно. Когато я започнах, очаквах по-скоро сладка романтична история с щипка готварски тайни и рецепти, но това, което изобщо не предвидих, беше магията.

Не очаквах магическият реализъм да присъства толкова силно в книгата и точно той я направи различна за мен. Храната тук не е просто част от обстановката или начин да започне всяка глава. Тя носи емоциите на Тита и ги предава на хората около нея. Тъгата, любовта, копнежът и страстта сякаш попадат директно в ястията ѝ, а чрез тях достигат не само до останалите герои, но по някакъв начин и до читателя.

За какво разказва историята

Историята се върти основно около семейството на младата Тита, която сякаш е омагьосана от кухнята още от малка. Израства сред уханията на семейните рецепти и готвенето постепенно се превръща в нейния собствен език, чрез който изразява всичко онова, което невинаги може да каже на глас.

Тита е млада и влюбена в Педро, но точно когато двамата би трябвало да започнат своя общ живот, една стара семейна традиция обръща всичко. Като най-малката дъщеря Тита няма право да се омъжи и да създаде собствено семейство. Нейният дълг е да остане до майка си и един ден да се грижи за нея на старини.

Педро обаче не се отказва напълно от любовта им и взима решение, което прави и без това сложната ситуация още по-заплетена. Той се жени за сестрата на Тита, само и само да остане близо до нея. Така започва една любовна и семейна история, която се разгръща през годините и в която любовта, дългът, традициите и собственото щастие постоянно се сблъскват.

Как ми подейства, докато я четях

Тази семейна сага определено беше интересна и увлекателна. Всяка глава започва с рецепта, повечето от които за мен бяха доста екзотични, а докато Тита готви, постепенно се пренасяме към случващото се със семейството през съответния месец. Много ми хареса тази структура, защото рецептите никога не стоят отделно от историята, а са част от нея.

Но колкото и уют да носят храната и готвенето, самата история определено не е лека или лекомислена. Това е доста заплетена семейна сага, в която постоянно виждаме сблъсъка между онова, което иска сърцето, и дълга към семейството. Традициите тук не са просто нещо красиво, предавано през поколенията, а понякога се превръщат в окови, които определят живота на човек, без той изобщо да има право на избор.

Наблюдаваме и една любов, която не изчезва с времето. Напротив, минават години, животът продължава, хората около Тита се променят, но чувствата ѝ към Педро остават и дори се задълбочават, макар двамата да не могат истински да ги изживеят.

А магията, която Лаура Ескивел вплита чрез рецептите, беше щипката уникалност, от която тази книга се нуждаеше. Много ми хареса как реалността и магическото се преплитат толкова естествено, че в един момент просто приемаш, че храната на Тита може да накара всички, които я опитат, да почувстват онова, което е изпитвала тя, докато я приготвя.

Героите и емоцията

Героите, както казах, са доста цветущи и всеки по свой начин допринася за хаоса в това семейство. Но няма как да не започна с мама Елена, защото през цялата книга така и не успях да намеря едно нейно качество, което истински да харесам.

Тя е от онези глави на семейството, които изискват безусловно подчинение, без изобщо да се замислят какви последствия имат решенията им за останалите. За нея традицията и дългът стоят над желанията на собствената ѝ дъщеря. Заради нея Тита е обречена да гледа как годините минават покрай нея, докато животът, който иска за себе си, сякаш принадлежи на някой друг.

И точно Тита беше героят, към когото изпитвах най-много емоции. В нея има едновременно покорство и огромно желание да се освободи от живота, който някой друг е избрал вместо нея. А готвенето се превръща в нейния начин да има глас, когато иначе такъв почти не ѝ е позволен. Именно чрез храната тя изразява любовта, болката, гнева и желанията си и според мен точно това беше най-красивата част от образа ѝ.

Около нея има още цял куп герои, които допълнително усложняват семейната история, и ми хареса, че отношенията между тях невинаги са лесни за определяне като просто добри или лоши. Това е семейство, пълно с тайни, натрупана болка, стари правила и решения, чиито последствия се усещат години по-късно.

Какво остава след края

Много ми се иска да прочета и следващите две книги от трилогията, защото стилът на Лаура Ескивел и самата история носят едновременно онзи особен уют на храната и семейните рецепти, но и доста храна за размисъл за човешките съдби и семейните взаимоотношения.

Най-много ми хареса контрастът между двете. От едната страна имаме кухнята, ароматите, рецептите и магията, а от другата стоят забранената любов, семейният дълг и традициите, които могат да съсипят нечий живот само защото „така се прави“.

„Като гореща вода за шоколад“ се оказа много по-различна книга от тази, която очаквах да прочета. Мислех, че ще получа любовна история с малко рецепти, а получих магически реализъм, семейна сага и история за една жена, която се опитва да намери собственото си място в свят, в който още от раждането ѝ някой друг е решил как трябва да изглежда животът ѝ. И точно тази странна комбинация между храна, любов и магия е нещото, с което най-много ще запомня книгата.