„Изрисувано с къна" от Алка Джоши

Ярък и завладяващ, романът „Изрисувано с къна“ проследява борбата на една жена да се реализира в общество, лутащо се между традиционното и модерното. Майсторският глас на Алка Джоши ни отвежда на вълнуващо приключение в Индия от миналия век такава, каквато е – цветна, уханна, покоряваща, но и несправедлива, търсеща идентичността си и жестока.

Джайпур, 1955 г.

Когато седемнайсетгодишната Лакшми решава да избяга от брак, изпълнен с насилие, тя няма представа, че от татуистка на куртизанки ще се превърне в довереница на дами от висшето общество на Розовия град. Тринайсет години след като е напуснала съпруга си, тя е прочута в цял Джайпур с невижданите шарки, които изрисува с къна, и задълбочените си познания за билките. И макар да знае тайните на богатите, тя не бива да издава своите.

Ала неочаквано препятствие препречва пътя ѝ към независимостта. Съпругът на Лакшми я е открил и води със себе си Радха – по-малката ѝ сестра, за чието съществуване тя няма представа. Изведнъж съдбата, която Лакшми сама си е предначертала с толкова труд, лишения и компромиси, започва да се размива до непредвидени и, още повече – опасни граници.

„Изрисувано с къна“ беше една от книгите, които исках много да прочета през изминалата година, но по с течение на обстоятелствата я прочетох чак този месец. Започнах книгата с огромни очаквания, тъй като от както излезе на българския пазар, виждах само хубави и още по-хубави коментари за нея. В Goodreads също рейтингът ѝ е висок, но на мен книгата не ми хареса чак толкова много. Може би не е моята книга, но честно казано не успях да се докосна наистина до историята на главната героиня.

Лакшми е силна и самостоятелна млада жена, работила здраво и постигнала всичко в живота си сама, с много труд и упоритост. От бедно момиче, което семейството ѝ няма избор освен да предаде на бъдещия ѝ съпруг, когато виждат, че не могат да хранят повече три гърла, Лакшми първо става помощничка на свекърва си, която с отварите си помага на младите момичета в селото им. А години по-късно, когато Лакшми вече е съвсем самостоятелна, е една от най-добрите татуистки на къна. Тя работи сред каймака на обществото в Джайпур, сред богати жени, които имат всичко… Животът ѝ върви добре, най-после е събрала достатъчно пари, за да си построи собствена къща и да бъде напълно независима, когато на прага ѝ се появява съпругът ѝ, с когото не се е виждала от десет години, но още по-интересното е, че с него идва и момиче, което се оказва, че е по-малката ѝ сестра Радха, за която не знае, че същестува.

Малката ѝ сестра ѝ разказва как са преминали последните 13 години за семейството ѝ, че баща им и майка им са починали и че няма къде другаде да отиде. И така Лакшми с радост отваря дома и сърцето си за Радха. За момент сякаш всичко се подрежда, има добре платена работа, която се разраства все повече и повече, има прекрасна къща и най-после отново има семейство, но за жалост нещата много бързо се объркват….

Историята на Лакшми е достойна и истинска, история за жена, която се изправя пред трудностите с високо вдигната глава. Жена, която поема по доста различен и дори леко опасен житейски път за индийка през 50-те години на миналия век, но все пак го прави и то с каква смелост… Точно заради историята на главната героиня харесах и дадох все пак 3.5 звезди на книгата, но не ми допадна стилът на писане на авторката. Историята е разказана твърде мудно за моя вкус, нямаше кой знае какво действие в книгата и това не ми допадна особено. Героите също не бяха изградени толкова добре, освен този на главната героиня. Като цяло тези неща като че ли допринесоха към това да не усетя книгата наистина. Но въпреки това я препоръчвам, защото истории за такива смели жени трябва да се четат, а пък и стилът на писане на вас може и да ви допадне.