„Италианската градина“ от Алисън Ричман

Верона

Годината е 1943-а, Италия влиза във Втората световна война… Елоди е талантлива виолончелистка и животът й е изпълнен с красотата на музиката, докато фашисткият режим на Мусолини не засяга пряко семейството й. Тя се присъединява към редиците на Съпротивата и осъзнава, че талантът й може да спасява човешки животи. Започва да предава кодирани съобщения чрез музиката и се влюбва в книжаря Лука. Но войната й го отнема… Красива млада жена слиза от лодка на пристанището в Портофино. Сега Елоди е Анна. Тя едва успява да прикрие страха, че фалшивите й документи няма да издържат проверката на немските офицери. На помощ й се притичва Анджело, местният лекар, като се представя за неин братовчед. Водена от отчаяние, тя приема предложените от него подслон, храна и сигурност. Но и в миналото на Анджело са скрити болезнени тайни. Ще върне ли появата на Елоди в живота му надеждата и радостта, които е смятал за безвъзвратно изгубени? Двамата нямат представа кой кого спасява всъщност…

Романът „Италианската градина“ разказва историите на Елоди и Анджело в миналото, както и в настоящето. В миналото и двамата са обичали други хора, които са загубили заради войната и са съкрушени от загубата им.

Алисън Ричман пренася читателя толкова добре в Италия, през далечната 1943 година, с прекрасните ѝ и романтични описания, които те потапят в онзи отминал свят и време. Авторката се е справила блестящо с преплитането на миналото с настоящето, както с историята на Елоди, така и с тази на Анджело.

Възхитена съм от героинята Елоди, която се включва в съпротивата в Италия от толкова млада по такъв интересен начин. Рискувайки всичко тя доставя тайни съобщения чрез прекрасната си музика, привлечена от желнието да помага, както и от любовта си към Лука, а той пък е един от лидерите на съпротивата. След като войната ѝ го взима, тя е съсипана духом и търси ново начало и го намира в Портофино и в добрината на красивия и мил мъж – Анджело. Той също е участвал във войната и е изгубил съпругата си. Още от момента, в който я вижда на пристанището, Анджело решава да помогне на Елоди, а след това връзката им се задълбочава в любов.

Едно от нещата, които много ми хареса в книгата е това, че историите на главните герои не са разказани хронологично, а по-скоро разбъркано и е още по-интересно и оплетелно. Също така много ми хареса това, че авторката е описала толкова добре съпротивата в Италия, до всеки един детайл.

Това не е първата книга, която прочетох от Алисън Ричман, но стана любимата ми нейна книга. Прекрасна е и я препоръчвам на всички, които обичат да четат истории за Втората световна война изпълнени с много любов, надежда и кураж.