„Хари Потър и Затворникът от Азкабан" от Дж. К. Роулинг

Третата книга от поредицата за Хари Потър започва с тотално нарушаване на строгите правила в магическия свят. На невръстните магьосници им е забранено да правят магии в света на мъгълите, но накърненото достойнство подтиква Хари към извършване на перфектна издувателна магия в дома на противното мъгълско семейство Дърсли, където е отраснал. И започват новите му приключения. От затвора за магьосници по необясним начин е успял да избяга крайно опасен престъпник, обвинен в убийство на тринайсет души. От подслушан разговор Хари разбира, че беглецът ще иска да се добере именно до него. Загадките стават все повече и все по-сложни, около Хари се явяват зловещи призрачни създания, затворникът открито атакува… Но малкият магьосник не се предава, напротив – започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!

Време е за ревюто на третата част от „Хари Потър“, която в началото започнах с много голямо нежалание и сега ще ви кажа защо. Повечето от вас знаят, че преди тази година не бях чела поредицата „Хари Потър“, а съм гледала само филмите и от тях третата част ми е най-безинтересна. Винаги я гледам просто защото трябва да мине, с книгата обаче е съвсем различна история.Започнах с неохота романа, но още към десетата страница, мнението ми се промени. Ако в първата и втората част нямаше големи разминавания между филмите и книгите, то тук вече има. То не са толкова разминавания, колкото допълнения, които във филма липсват. И наистина мисля, че ако в прожекцията бяха включили и тези малки други детайли, щеше да е много по-интересна.

Това, което най-много ме плени в третата част беше идеята за дименторите, както и за богърите. Още веднъж авторката ме изненадва с това колко ѝ е развинтено въображението. Изградила е две мистични и магични същества, които обаче не са твърде страшни, но не са и изцяло детски. Някак е съумяла да се придържа точно в границата на това, което може да се хареса и на по-млада аудитория, както и на по-възрастна.Второто нещо, което също много ми допада в третата част е, че главните герои, Хари, Рон и Хармаяни, вече са доста по-зрели и се усеща, че историята вече не е чак толкова детска. А също така и че един от любимите ми герои в цялата поредица се появява точно тук, а именно Сириус Блек.Последният аспект, който ме впечатли в книгата бе много по-подробното описание за смъртта на Лили и Джеймс Потър, както и за обстоятелствата, които са последвали, така и за тези преди смъртта им. Това във филма е доста по-обрано и наистина са изпуснати някои подробности.

За мен най-интересното беше, че частта, която ми е най-безинтересна като филм, всъщност ми стана любимата от първите три книги. Нямам търпение за четвъртата част, която вече пътува към мен. А на вас препоръчвам, ако не сте я чели, да я започнете, защото никога не е твърде късно. Поредицата не е чисто детска и мисля, че е подходяща и за по-възрастна аудитория. А тези, които сте я чели, препрочетете я пак. Историята за Хари Потър никога не идва в повече. 😀