"Този велик, необятен, прекрасен живот" от Емили Хенри

Моето мнение за книгата:

Тази книга ме остави напълно безразлична и това за мен е най-големият ѝ проблем.

Започнах книгата най-вече от любопитство – зае първото място в категория „Романтика“ на Goodreads Choice Awards и това допълнително ме мотивира да ѝ дам шанс. В крайна сметка ѝ дадох 2 звезди от 5, защото просто не ми достигнаха много неща. По-долу ще разкажа защо.

За какво разказва историята

Историята проследява двама журналисти – Алис и Хейдън, които отиват в малко и на пръв поглед очарователно градче, за да напишат биографията на една отдавна изчезнала от публичното пространство известна личност – Маргарет.

Маргарет е част от онези богати и постоянно обсъждани фамилии, чиито животи години наред са били следени от таблоидите до най-малкия детайл. Днес обаче тя е възрастна жена, която се е оттеглила напълно и живее далеч от света. Условието ѝ е ясно – само един от двамата журналисти ще получи правото да напише биографията ѝ.

Затова Маргарет им дава пробен период, през който разказва части от живота си на всеки поотделно. След това Алис и Хейдън трябва да ѝ представят своето виждане за книгата, за да може тя да избере финалиста.

Как ми подейства, докато я четях

Честно казано – никак. През цялото време останах напълно безпристрастна към героите, съдбите им и самата история.

Авторката ни води както през настоящето, така и през миналото на Маргарет, обяснявайки как и защо е стигнала до този етап от живота си. Идеята сама по себе си не е лоша, но изпълнението за мен не проработи. Имаше много герои, много линии и много информация, но в крайна сметка нито един персонаж не ме докосна истински.

Миналата времева линия на моменти ми идваше излишно разтеглена и откровено скучна. Очаквах поне кулминацията да оправдае всичко дотук, но за съжаление и тя не успя да ме впечатли.

Героите и емоцията

Героите не успяха да ми поднесат емоция. Единствената причина да дам 2 звезди вместо 1 беше любовната линия между Алис и Хейдън – тя беше сладка, но не и достатъчно добре развита, за да ме накара да повярвам напълно в нея.

Като цяло персонажите ми се сториха по-скоро схематични – леко нахвърляни, без достатъчна дълбочина в мислите, чувствата и реакциите им. Не усетих онова човешко присъствие, което ме кара да съпреживявам историята.

Темпото също беше неравномерно – на моменти четивно, но често мудно и натоварено с информация, която не допринасяше особено за сюжета. Чела съм една-единствена друга книга от авторката, и то преди години – „Когато Януари срещна Август“, и доколкото си спомням, тя беше на доста по-добро ниво. За мен Great Big Beautiful Life не беше добро четиво.

Какво остава след края

Не мисля, че след две седмици ще помня почти нещо от тази книга. За мен тя е по-скоро подходяща за плажа, когато си с коктейл в ръка и не търсиш нещо, което да те ангажира емоционално или интелектуално.  

Въпреки това няма да се откажа напълно от авторката – ще прочета още една книга и се надявам тя да ми хареса повече, както беше с първата, която съм чела от нея.