„Елегантността на таралежа" от Мюриел Барбери

„Казвам се Рьоне. На петдесет и четири години съм. От двайсет и седем години съм портиерка в къщата на ул. „Грьонел“ №7, красив богаташки дом с вътрешен двор и градинар, разделен на осем свръхлуксозни апартамента, всеки от тях обитаван и с гигантски раз­мери. Вдовица съм, дребна, грозна, пълничка…“Всички очакват точно така да изглежда една портиерка в Париж, нали? Но в „Елегантността на таралежа” Мюриел Барбери показва колко много има зад тази невзрачна фасада. В тихия и спокоен живот на Рьоне ще нахлуе едно умно хлапе, което смята, че няма смисъл да продължава да живее, и един очарователен японец, който ще пренебрегне бодлите и ще види красотата под тях.„Елегантността на таралежа“, една от най-обичаните книги на нашето време, е изящен разказ за любовта с толкова различни лица. Любовта към литературата, към изкуството, към хората, които никой не забелязва. С фина ирония и прямота Барбери сваля маските на съвременния свят и го показва такъв, какъвто е – понякога жесток, но винаги даващ шанс за спасение.

Днес ще ви разкажа за уникалната книга „Елегантността на таралежа“. Това произведение определено ще остане в списъка ми със странни книги, но точно тази необикновеност го прави толкова добро.На моменти беше леко мудна и трудна за четене, но когато преминем тези няколко страници, авторът ни се отблагодарява с развитие, драма и много мъдри мисли.„Елегантността на таралежа“ разказва историята на една парижка кооперация, в която живеят богати и надменни хора, но спокойно, книгата не се разказва за тях. А за всички онези, които остават в сянка, като портиерката Рьоне.Тази книга няма да ви впечатли с многослоен сюжет, който да ви държи на тръни, тази книга е уникална заради героите си. Всеки един от тях на първо виждане е съвсем обикновен, леко смахнат и безинтересен за повечето, но с течение на времето авторката ни запознава с истинската същност на тези герои.Предполагам като на повечето хора, които са чели тази книга, така и на мен, Рьоне ми е любимката. Все пак тя е най-елегантният таралеж…Рьоне е недооценена възрастна дама, която през целия си живот се опитвала да не прави впечатление с интелекта си. Всички живущи в кооперацията я виждат като поредната нормална портиерка – глупава, незаинтересована и не на тяхното ниво.Тя обаче е проницателна и доста умна, портиерката е от хората, които наистина оценяват качествената музика, кино и литература. Това обаче го знат само двама човека.

Един от тях е Палома, свръхинтелигентно дете за възрастта си, което не е толкова хубаво, колкото всички си мислим. Тя е отегчена от живота и вече има план за самоубийството си, защото мисли, че вече е наясно за всичко. Палома е доста цинична за толкова малко момиче, но точно това я прави толкова интересен герой. Тънкият сарказъм от нейна страна определено ми хареса, но предполагам, че тя не е от героите, които хората биха заобичали. Със сигурност е едно доста объркано момиче, което търси по кой път да поеме.Това е книга за всички онези уж невзрачни хора, които „изкарват бодлите си“ точно като таралежите, за да се предпазят от неразбирането от страна на обществото. Те имат различно мислене и мнение за нещата и света, но се страхуват да го покажат и заяват, защото може би ще са съдени по един или друг начин. И точно като едни таралежи, те предпочитат да се предпазят с бодлите си и допускат само избрани индивиди до своята елегантност, топлина и сърце. Роман за взаимоотношенията между хората, човешките тъги, размисли и противоречия.