"Дъщери на бамбуковата гора" от Барбара Демик

Анотация за книгата

През 2000 г. – в пика на китайската политика за едно дете – майка на две дъщери ражда близначки в бамбукова гора, за да избегне строгите санкции и да съхрани семейството си цяло. Две години по-късно американско семейство пътува до Китай, за да осинови момиченце, за което му е казано, че е било захвърлено. Семейството е наясно, че твърдата политика на планирана раждаемост в Китай е довела до изоставянето на стотици момичета, които се нуждаят от грижите на осиновители, за да оцелеят. Онова, което не знае – и което многократно награждаваната журналистка Барбара Демик разкрива през 2007 г., докато работи като кореспондент в Пекин – е, че дъщеря им е била откъсната от любящото ѝ семейство и еднояйчната ѝ близначка. Така едното момиче остава в Китай със семейството си, а другото отива в САЩ и започва коренно различен живот.

„Дъщери на бамбуковата гора“ е завладяваща история за съдбата на разделени близначки и как Барбара Демик помага да се съберат отново след години.  

Моето мнение за книгата

„Дъщери на бамбуковата гора“ ме чакаше на рафта няколко месеца. Беше ми подарък и когато най-накрая я започнах, всъщност нямах почти никаква представа за какво иде реч. Честно казано, бях прочела анотацията толкова бегло, че дори мислех, че е художествена литература.

Оказа се нещо много повече. Барбара Демик успява да разкаже една истинска и ужасно трагична история по начин, който стои някъде по средата между художествената и нехудожествената литература. Четеш реални факти, журналистически разследвания и истински човешки съдби, но в същото време всичко е написано толкова увлекателно, че на моменти буквално забравях, че тези неща действително са се случили.

А може би най-страшното е, че не говорим за някакъв далечен исторически период. Голяма част от всичко това се е случвало съвсем доскоро

За какво разказва книгата

„Дъщери на бамбуковата гора“ тръгва от един от случаите, с които Барбара Демик се сблъсква по време на работата си като международен журналист в Китай. В центъра на книгата е историята на две разделени близначки, но всъщност чрез нея авторката разказва за много по-голямата картина в Китай през онези години, а на места се връща и доста по-назад във времето.

Всичко е пряко свързано с политиката за ограничаване на раждаемостта и правилото за едно дете. В някои случаи семейства, чието първо дете е момиче, са можели да получат разрешение да опитат отново за момче, но всяко раждане извън позволеното от Службата по семейно планиране е имало своите последствия.

В началото наказанията по-често са били огромни глоби, отнемане или унищожаване на имущество. С годините обаче всичко става все по-жестоко. Барбара Демик разказва за хора, изпращани в затвора, за насилие, принудителни аборти и стерилизации, както и за ужасяващо отношение към новородени деца. И колкото повече четях, толкова по-трудно ми беше да осмисля как подобна жестокост може да бъде превърната в държавна политика и да стане част от ежедневието на милиони хора.

Към всичко това се добавя и отношението към момичетата. В много от бедните и селски райони синът е бил този, който ще продължи фамилията и един ден ще се грижи за възрастните си родители. Дъщерята, след като се омъжи, вече се смята за част от семейството на съпруга си. Така момичетата много често се оказват „ненужните“ деца.

И точно тук започва още една от най-ужасяващите страни на цялата история. Международното осиновяване, което би трябвало да дава дом на действително изоставени деца, постепенно се превръща и в доходоносен бизнес. Огромното търсене от чужбина създава система, в която вече не става дума само за изоставени момичета. Деца са отнемани от семействата им и попадат в сиропиталища, откъдето по-късно са осиновявани, включително от семейства в САЩ.

Именно така се разделят и близначките Шуандзие и Фан, по-късно прекръстена на Естър.

Още преди тяхното раждане родителите им вече имат две дъщери и са нарушили правилата. Майка им Дзанхуа постоянно е подложена на натиск и подигравки от семейството на съпруга си и от хората в селото, защото не е успяла да роди момче. Въпреки всичко двамата опитват отново и този път Дзанхуа ражда близначки, скрита в бамбуковата гора.

Страхът, че властите ще разберат за децата и семейството ще понесе още по-жестоки последствия, ги кара да разделят момичетата. Фан е дадена на чичо си и леля си, откъдето по-късно е отвлечена. След това попада в системата за международно осиновяване и заминава за Тексас, където получава ново семейство, ново име и съвсем различен живот.  А Шуандзие остава в Китай.

Как ми подейства, докато я четях

„Дъщери на бамбуковата гора“ беше изключително увлекателно четиво и в същото време книга, от която научих страшно много. Знаех за политиката за едно дете в Китай и за причините зад нея, но нямах представа за мащаба на случвалото се, нито че тя продължава чак до 2015 година.

На моменти забравях, че чета истински истории, а не някаква особено жестока антиутопия. После се сещах, че говорим за реални хора и че част от тези събития са отпреди едва десетилетия, и всичко започваше да ми звучи още по-сюрреалистично.

В тези около 300 страници Барбара Демик е събрала историите на толкова много китайски семейства. Разделени родители и деца, огромни наказания, насилие, страх и една система, която е можела да решава колко деца имаш право да имаш и какво ще последва, ако не се подчиниш.

Но може би едно от нещата, които най-много ме отвратиха, беше превръщането на нещо толкова хубаво по своята същност като осиновяването в бизнес. Семейства в Америка и други държави са вярвали, че дават дом и по-добър живот на изоставени деца, докато зад част от тези осиновявания е стояла много по-грозна истина. И точно това е една от най-страшните части на книгата за мен, защото в един момент дори доброто намерение се оказва част от система, която е разделяла деца от биологичните им семейства.

Истории зад фактите

Колкото и ужасяваща да е цялата картина около политиката за едно дете, за мен най-интересната част от „Дъщери на бамбуковата гора“ останаха самите близначки. Историята на Шуандзие и Естър повдига един много интересен въпрос, който и до днес се изследва при разделени близнаци: колко от човека, в когото се превръщаме, е заложено в нас и колко се определя от средата, в която израстваме?

Двете момичета тръгват от една и съща точка, но порастват на два различни края на света. Шуандзие остава с биологичните си родители в Китай, а по-късно семейството се мести в по-голям град. Като млада жена тя работи в детска градина, иска да пътува, да гради кариера и е доста светски настроена. Естър пък е осиновена в Тексас от християнско семейство от средната класа. Тя и другата им осиновена дъщеря Виктория учат вкъщи и имат доста по-ограничен социален живот, а когато семейството започва да се страхува, че истината за произхода на Естър ще излезе наяве, се затварят още повече. Естър не продължава в колеж или университет, работи в супермаркет, а по-късно развива собствен бизнес.

И точно тук започнах да си задавам още един въпрос: коя от двете всъщност получава по-добрия живот? На пръв поглед сякаш отговорът трябва да е Естър, защото е осиновена в Америка, но книгата показва колко по-сложно е всичко. Шуандзие остава в бедното село, но израства с родителите и сестрите си и впоследствие сама успява да изгради живота си. Естър получава любящо семейство и различни възможности, но губи връзката с биологичното си семейство, културата и произхода си.

Мисля, че точно това направи историята на близначките толкова интересна за мен. Тя не е просто разказ за две разделени сестри, а те кара да се замислиш какво всъщност означава „по-добър живот“ и доколко средата или вроденият ни характер определят хората, в които се превръщаме.

Какво остава след края

След края ми остана най-вече едно огромно усещане за несправедливост. Защото зад всички числа, политики, закони и статистики всъщност стоят истински хора, чиито животи са били променени завинаги. Деца, които са изгубили родителите си. Родители, които са изгубили децата си. Семейства, които години наред дори не са знаели какво точно се е случило.

Но ми останаха и всички онези въпроси около Естър и Шуандзие, на които няма лесен отговор. Коя е получила по-добрия живот? Какви щяха да бъдат, ако никога не бяха разделени? Колко различни щяха да са, ако бяха разменили местата си? И колко от това, което са днес, всъщност винаги е било част от тях?

„Дъщери на бамбуковата гора“ започнах почти без да знам какво държа в ръцете си, а накрая се оказа една от онези нехудожествени книги, които не просто ти разказват за определен период от историята, а те карат да продължиш да мислиш за него и за хората в него дълго след последната страница.