„Дълбините" от Алма Катсу

Някой – или нещо – броди на „Титаник“.

Това е единственото обяснение за злощастните събития, сполетели пасажерите от мига, в който корабът отплава: безследно изчезване, внезапна смърт. Затворени в свръхестествената, злокобна зона на здрача по време на четиридневното първо плаване на океанския лайнер, мнозина от пътниците – включително Мадлен Астор и Бенджамин Гугенхайм, камериерката Ани Хебли и Марк Флечър – са убедени, че се случва нещо зловещо… А сетне, както е известно, настъпва истинската катастрофа.

Години по-късно светът е във война. Ани, оцеляла след онази съдбовна нощ, служи като медицинска сестра на шестото плаване на кораба близнак на „Титаник“ – военноморския кораб „Британик“, превърнат в плаваща болница с не по-малко злощастна съдба. Преследвана от демоните на онова първо плаване, сред пациентите на борда Ани попада на войник в безсъзнание. Това е младият Марк Флечър. Ала тя е сигурна, че той няма как да е оцелял при потъването на „Титаник“…

„Дълбините“ преплита реалното с паранормалното. Историите на двата легендарни кораба – Титаник и неговият близнак Британик са в средата на всичко. Два кораба с много трагични съдби. Главната героиня е Ани, която е работила на Титаник, а след това и на Британик. Книгата проследява едновременно и двете времеви линии и авторката пренася читателите ту през 1912, ту през 1916. През 1912 следим историята на Ани, която е стюардеса на Титаник и през цялото време на плаването има чувството, че нещо я преследва и че корабър е обитаван от зли духове. След злощастния край на Титник, Ани се озовава в клиника за психично болни. Години след това започва работа като медицинска сестра на Британик и тогава спомените ѝ започват да изплуват отново на повърхността. А Ани отново има чувството, че нещо паранормално се случва около нея….

Алма Катсу много умело е обединила реалните персонажи с измислените, както и събитията, които се случват около Титаник, но за мен все пак не беше достатъчно. Може би имах прекалено високи очаквания за романа и това ми изигра лоша шега.

От всичко в книгата най-много ме разочароваха героите. Нито един от тях не е описан по такъв начин, че да стане близък на читателя. Според мен героите не са изградени напълно, а междувременно има доста неща, които бяха излишни в романа, като безкрайните обяснения на тоалетите, както и светските събития. Другото нещо, което не ми хареса бяха паранормалните детайли, наистина очаквах много повече. Историята е доста предсказуема и краят на книгата изобщо не е изненадващ. Дадох три звезди, защото ми харесва атмосферата, която романът носи и най-вече ми хареса корицата на книгата.

„Дълбините“ е подходяща за читател, който обича действието да се развива бавно и иска да се потопи в историята на Титаник, но с щипка паронармално. Но ако търсите по-интригуваща мистерия или хорър, то „Дълбините“ не е правилната книга за вас.