„Бурята“ (Дъгата на косата) от Нийл Шустърман

Разбиранията за морал на Роуан и Цитра се разминават драстично, що се отнася до упражняване на Косачеството, а това прави отношенията им сложни.Бурята не може да се меси в делата на Форума на косачите. Може единствено да наблюдава… а онова, което вижда, не ѝ харесва.Изтекла е година, откакто Роуан извършва дейността си неофициално. През това време се е превърнал в градска легенда, взел е закона в свои ръце и наказва корумпирани косачи, като ги унищожава с огън. За него се шепне из целия континент.Цитра в ролята си на Косач Анастасия подхожда към Прибирането със състрадание и открито се противопоставя на идеалите на „новия ред“. Но когато животът ѝ е заплашен и методите ѝ са оспорени, става ясно, че не всички са отворени към промяната.Ще се намеси ли Бурята?Или просто ще наблюдава как този идеален свят започва да се разпада?

Скъпи читатели, „Бурята“ е втора част от поредица и ако не сте чели първата част, не е препоръчително да гледате по-надолу ревюто, тъй като съдържа доста СПОЙЛЕРИ за първата част. 🙂 На посочения линк можете да прочетете ревюто за първата част: „Косачи“ от Нийл Шустърман

Книгомани, тази поредица ми стана толкова много любима, а втората част, ако изобщо е възможно, е по-гениална и от първата. В „Бурята“ вече всичко е с една идея по-сериозно, по-мрачно и обратите са нявсякъде. Цитра вече е уважаванaта Косач Анастасия и бързо се превръща в една от по-ярките млади личности сред Косачите поради находчивото ѝ мислене и уникалният начин, по който извършва Прибирането. Роуан пък вече е Косач Луцифер, който е взел нещата в свои ръце, защото иска да прочисти Гилдията на Косачите от „гнилите ябълки“, които всъщност са Косачите с модерно мислене, които не подхождат с никакво уважение и чест към Прибирането, а точно обратното, за тях е чист спорт като в Епохата на смъртните, когато хората просто са убивали за удоволствие.

Авторът наистина се е справил много добре с развитието на героите във втората част,и Роуан, и Цитра са вече доста по-пораснали, доста по–различни личности, които се опитват да поправят нещата, но по коренно различни начини.Много ми хареса напрежението и очакването, които всички обрати вкарваха в историята. Включени са много отговори на въпроси, които се въртяха в първата част, но и още толкова нови се появиха.Също така ми хареса това, че действието се развиваше много бързо, без излишни неща (с едно, две изключения) и нямаше глава, в която да нямаше някакво развитие или разкритие. Има много нови герои, които стават ключови в „Бурята“ и според мен ще са още по-важни в следващата част. Почти през целия роман се развиват четири отделни истории, които всъщност са свързани в една единствена цел – спасяването на Гилдията на Косачите.

„Бурята“ поражда още повече върпоси в читателя за това какъв може да е светът, ако се управляваше от изкуствен интелект, който всъщност започва постепенно да придобива доста човешки емоции и чувства. В тази част Бурята вече е различна, все по-трудно ѝ става да стои безучастна в делата на Косачите, защото наистина се интресува от това да опази човечеството от всичко. Дали в един момент и на нея ще ѝ дойде прекалено много всичко?

А за края нямам думи, беше уникален. Докато четях последните двадесетина страници, почуствах толкова много различни емоции – удивление, страх, напрежение, както и радост. Много ми хареса как свърши и тази част и ви я препоръчвам горещо. Ако сте прочели първата част, не се замисляйте, а отидете да си вземете и тази, защото си струва. Смело мога да твърдя, че това е една от най-добрите фентъзи поредици, които съм чела.