„Ако има кръв" от Стивън Кинг

Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „ Другият “. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг.

Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя

Книголюбители, доста време мина от прочитането на романа, но по-добре късно, отколкото никога. Ето го и дългочакваното ревю. 😀

Ако трябва да съм честна, от четирите разказа ми харесаха само два и това бяха „Телефонът на господин Хариган“ и „Животът на Чък“.

Според мен разказите на Стивън Кинг не докосват дори и частица от гениалността на романите му. Не съм чела много книги от Кинг, но тези романи, които съм прочела ми харесаха доста, защото според мен в тях показва истинското съвършенство на писането си. Онзи стил на писане, от който те побиват тръпки и на който междувременно се възхищаваш.

По принцип Стивън Кинг пише с доста детайли, много описания на героите, на обстановката, на атмосферата, изобщо на всичко в книгата. За мен тези обяснения винаги са били леко досадни, но в романите му някак не ми пречат толкова, защото има и доста действие, но в разказите му това липсва. В разказите преобладава описанието на героите, но няма почти никакво действие. И точно това ми дава усещането за недовършеност, защото всичко останало е развито, а сюжетът стои някъде до половината.

Най-много ми харесаха идеите на разказите „Телефонът на господин Хариган“ и „Животът на Чък“, защото и в двата разказа е преплетено нормалното със свръхестественото по много интригуващ начин и ти държи вниманието до края на разказа.

Другите два разказа изобщо не ме грабнаха и ги изчетох с доста усилие и мъка и то само защото исках да дам адекватно мнение за целия сборник. „Ако има кръв“ е продължение на романа му „Другият“ и може би затова не ми хареса. А идеята на разказа „Плъх“ не ми хареса още от самото начало.

Като цяло книгата не ми хареса и не бих повторила да си закупя сборник от разкази на Стивън Кинг, по-скоро бих предпочела да си взема някой от романите му, тъй като стилът му на писане в романите ми допада много повече.